Жълтите очи на крокодилите

Вечеряха тримата. Говореше само Александър. Разказваше как вкарал три гола на футболния мач.

-    Преди малко бяха два, Александър. Не бива да се лъже, момчето ми. Не е хубаво.

-    Два или три, вече не си спомням точно, татко.

В края на вечерята Филип сгъна салфетката си и каза:

-    Смятам да заведа Александър за няколко дни в Лондон при родителите ми. Доста време мина, откакто не ги е виждал, ще се възползваме от наближаващата февруарска ваканция. Ще се обадя в училището, за да ги предупредя...

-    Ще дойдеш ли с нас, мамо? - попита Александър.

-    Не - отговори Филип. - Сега мама е много заета.

-    Пак ли тая книга? - въздъхна Александър. - Писна ми от нея.

Ирис кимна и извърна глава, за да скрие напиращите в очите й

сълзи.

Гари попита дали може да вземе последното останало парче от франзелата и Жо му го подаде с мрачен вид. Двете момичета мълчаливо го наблюдаваха как топи залци в яхнията, докато чинията му лъсна.

-    Защо сте се нацупили? - обърна се той към тях, след като лап-на последния си залък. - Заради снимките във вестника ли?

Те го погледнаха с явно облекчение. Значи и той знае.

-    Неприятно ли ви е?

-    Много по-лошо - отвърна с въздишка Жозефин.

-    Голяма работа, ще пошумят една седмица и после ще се забрави... Може ли да си взема още малко сирене?

Жозефин му побутна камамбера.

-    Ами майка ти... - каза Жо.

-    Мама ли? Сигурен съм, че щеше да отиде да зашлеви един на Ирис. Но понеже я няма, няма да разбере...

-    Сигурен ли си?

-    Да бе, Жо! Смяташ ли, че четат този парцал в Мустик? Пък и не е толкова зле, страхотно ще ми се вдигнат акциите пред момичетата! Всички ще искат да излизат с мен! Ще се превърна в звездата на гимназията! Поне за няколко дни...

-    Това ли е твоята реакция? - смая се Жо.

-    Да беше видяла английските вестници по времето на Даяна, тогава беше наистина ужас! Може ли да довърша камамбера, не остана ли е още малко хляб?

Жо поклати глава. Беше поела отговорност за Гари и сега се притесняваше.

-    Хайде, Жо, не драматизирай нещата, нищо страшно не е станало.

-    Ти смяташ така! А представяш ли си Филип и Александър...

-    Просто трябва да го приемат като игра. Майтап. Интересно ми е само как тези снимки са се озовали в редакцията!

-    И на мен! - тросна се Жо.

Ирис отново се появи по телевизията. Чуха я и по радиото. „Не мога да си обясня тази превъзбудена реакция - изрази учудването си тя по Радио Люксембург. - Когато четирийсетгодишен мъж излиза с двайсетгодишна девойка, вестниците не го разтръбяват с тлъсти букви на първите си страници! Аз съм за равенство между мъжете и жените във всяко отношение.“

Продажбите на книгата отново хвръкнаха. Жените преписваха рецептите й за красота, мъжете й се наслаждаваха и си гълтаха шкембетата. Ирис получи предложение да води нощно предаване по някакво УКВ радио. Отказа: искала да се посвети изцяло на литературата.

Далеч от тези бурни парижки вълнения, Антоан седеше на стълбите на верандата и размишляваше. Не успя да вземе момичетата за февруарската ваканция. Както и за предишната - те не дойдоха за Коледа. Жозефин го помоли да ги заведе на остров Мустик при някаква приятелка. Момичетата много се радваха, че ще ходят там. Той се съгласи. Коледното празненство не стана никак весело, претупаха го набързо. Не успяха да намерят пуйка на пазара в Малинди. Взеха месо от лос, което предъвкваха мълчаливо. Милен му подари часовник за гмуркане. Той не й направи никакъв подарък. Тя не каза нищо. Легнаха си рано.