Кралица на въздух и мрак [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-298-4
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на въздух и мрак [bg]». Краткое содержание книги:
Навярно беше по-добре Тай да знае и разбере, че онази Ливи в Туле не е същата Ливи, която беше изгубил. Въпреки това Ема си помисли за писмото й и усети как то тежи в джоба й, сякаш бе направено от желязо, а не от хартия и мастило.
— Ужасно е да знаеш, че е възможно да съществува такъв мрак толкова близо до нашия свят — каза Марк с нисък глас. — Че сме били на косъм от подобно бъдеще.
— Не беше просто шанс, Марк — обади се Хелън. — Беше, защото имахме Клеъри, защото имахме Джейс, защото имахме добри хора, работещи заедно, за да оправят всичко.
— Имаме добри хора и сега — рече Магнус. — Виждал съм добри хора да падат и да се провалят в миналото.
— Магнус, с Алек дойдохте тук, защото мислехте, че може да откриете как да се излекуваш — започна Хелън.
— Защото Катарина ни каза да го направим — поправи я Магнус. — Вярвай ми, при нормални обстоятелства не прескачам просто така до Калифорния заради здравето си.
— В никоя част от това няма нищо нормално — каза Ема.
— Моля ви — рече Хелън. — Знам, че това беше ужасна история и всички сме разстроени, но трябва да се съсредоточим.
— Я чакай — подхвърли Магнус. — Означава ли това, че Макс се превръща в мъничък демон? Знаете ли в списъка с чакащи на колко предучилищни е? Сега никога няма да го приемат в Малкото червено училище.
Ейлийн хвърли една лампа. Никой не го очакваше и резултатът беше впечатляващ: лампата се пръсна в една от капандурите и навсякъде се разлетяха керамични парченца.
Тя се изправи и изтупа ръцете си.
— Всички вие, МЛЪКНЕТЕ И ЧУЙТЕ ЖЕНА МИ — нареди тя. — Магнус, знам, че се шегуваш, когато си уплашен. Не съм забравила Рим. — Тя му отправи учудващо мила усмивка. — Само че трябва да се съсредоточим. — Обърна се към Хелън. — Давай, милинка. Справяш се страхотно.
След което отново си седна и сключи ръце на гърдите си.
— Определено има темперамент — прошепна Ема на Кристина. — Харесва ми.
— Напомни ми да ти разкажа за фритатата — прошепна Кристина в отговор.
— Важното тук — започна Хелън — е морът. Не бяхме осъзнали колко е важен. Че заразените земи ще се превърнат в портали за демони. Че нашите магьосници… — тя погледна към Магнус — ще се превърнат в демони. Трябва да затворим тези портали и да изличим заразата, и не можем да очакваме никаква помощ от Идрис.
— Защо? — попита Джулиън. — Какво става? Ами Джия?
— Тя е под домашен арест в Идрис — тихо каза Ейлийн. — Хорас твърди, че я е хванал да се среща с елфи в Брослинд. Двете с Даяна били арестувани заедно, но Даяна избягала.
— Научихме го от Даяна — каза Клеъри. — След като избяга от Идрис, Гуин я доведе тук и тя ни разказа какво й се е случило в Аликанте.
— Защо не е в Института? — попита Ема. — Защо си е тръгнала?
— Виж това.
Марк побутна лист хартия през масата. Джулиън и Ема се наведоха, за да го прочетат заедно.
Беше съобщение от Клейва, в което се казваше, че Даяна Рейбърн е изчезнала и се предполага, че е под влиянието на елфите. На всички институти се нареждаше да бъдат нащрек, за нейно добро, и незабавно да докладват на инквизитора, ако я забележат.
— Пълни глупости — каза Ейлийн. — Според баща ми се страхуват от влиянието на Даяна и не искат просто да я обявят за предателка. Лъжат дори за случилото се с инквизитора. Твърдят, че е изгубил ръката си в битка с долноземци, докато прочиствали Идрис от тях.
— Ръката му? — повтори Ема объркано.
— Даяна отсякла ръката на инквизитора — обясни Джейс.
Ема събори чашата с вода.
— Направила е какво?
— Той я заплашвал — мрачно каза Клеъри. — Ако Гуин не е бил наблизо, за да я измъкне от Аликанте, не знам какво би могло да се случи.
— Страшна работа е Даяна — каза Джейс.
— Е, браво на нея — заяви Ема. — Това определено заслужава някой по-големичък гоблен.
— Обзалагам се на петдесет долара, че инквизиторът ще изобрети високотехнологична изкуствена ръка, която стреля с лазерни лъчи — подхвърли Кит. Всички го погледнаха. — Във филмите винаги става така — обясни той.
— Ние сме ловци на сенки — каза Джулиън. — Не сме високотехнологични.
Облегна се в стола си. Ема виждаше превръзките под ръкава му, когато се раздвижеше.
ТИ СИ В КЛЕТКАТА.
Побиха я тръпки.
— Искахме Даяна да остане тук с нас, но според нея така щели да ни вземат на прицел. Отиде да се скрие с Гуин, макар че възнамеряваше да намине след няколко дни.
Ема тайничко се надяваше, че Даяна и Гуин си изкарват страшно романтично в короната на някое дърво или нещо такова. Даяна го заслужаваше.