Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
Той обърна лице към нея и устните им се срещнаха. Размениха кратка целувка и веднага се отдръпнаха. Жозефин го погали по косата. Той я хвана за китката и допря устни до кожата над вената; пошепна:
- Винаги ще съм насреща, винаги насреща за теб, Жо, не го забравяй.
- Знам, знам... - пошепна тя.
„Боже - каза си, когато излезе на улицата, - животът ще стане много сложен, ако започнат да ми се случват такива неща. Уж бях постигнала някакво равновесие! А ето че пак нещата се променят...“
Изненадващо се почувства много щастлива и махна с ръка на едно такси, за да я закара до дома.
Снимките бяха към края си. Ирис седеше на бял куб насред развито руло бяла хартия, която се спускаше по тухлената стена на студиото. Беше облечена с бледорозово дълбоко деколтирано сако с широки ревери от сатен, шгьтно прилепнало по тялото. Закопчаваше се с три копчета във вид на розички, беше силно вталено, с добре оформени рамене и с басти, които допълнително подчертаваха тънката й талия. Късата й коса бе прибрана под голяма розова шапка от сатен, от която огромните й сини очи с виолетови пръски искряха още по-ярко и журналистката припадаше от удоволствие.
- Възхитителна сте, Ирис! Дали да не сложим снимката на корицата.
Ирис скромно се усмихна.
- Преувеличавате!
- Напълно съм сериозна. Нали, Паоло? - обърна се тя към фотографа.
Той вдигна палец в знак на подкрепа и Ирис се изчерви. Гри-мьорката се приближи и я напудри пак, защото по носа и скулите й бяха избили фини капчици пот от горещината на прожекторите.
- Гениална идея, да комбинирате това сако на Армани с прокь-сани дънки и груби гумени ботуши!
- Идеята е на племенницата ми. Запознай се, Ортанс!
Ортанс излезе напредед и модната редакторка я заговори:
- Интересувате се от мода?
- Много...
- Искате ли да присъствате на други снимки?
- Ще ми бъде ужасно приятно!
- Оставете ми номера на мобилния си и ще ви звънна...
- Може ли и вие да ми дадете вашия, да не би да загубите моя?
Жената я изгледа, учудена от нахалството й:
- Може. Далече ще стигнете вие! Хайде да изщракаме още една лента и край, едва се държа на краката си. Имаме всичко нужно, това ще е само колкото да се подсигурим.
Фотографът се подчини и преди да си прибере апаратурата, Ирис попита дали може да я снима заедно с Ортанс.
Двете се снимаха заедно.
- А може ли и Гари да дойде? - попита Ортанс.
- Хайде, Гари, ела... - извика редакторката. - Какъв е красавец този младеж! Случайно да имаш желание да се снимаш?
- Не, не ме интересува особено. Бих искал да стана фотограф...
- Напудрете им леко носовете и на двамата - обърна се редакторката към гримьорката.
- Тези ще бъдат лично за мен, няма да се публикуват - поясни Ирис.
- Ама тожова са сладки! Не се знае, младежът може да си промени мнението.
Ирис направи фотосесия с Ортанс, после с Гари. Редакторката настоя да щракнат няколко снимки на Ортанс и Гари прегърнати, за да видят какво ще се получи, после обяви край на снимките и благодари на всички.
- Нали няма да забравите да ми ги изпратите - напомни Ирис, преди да отиде да се преоблече.
Тримата се събраха в просторната гримьорна.
- Уф! Адски е уморително да си модел - въздъхна Ортанс. Колко време висяхме тук! Даваш ли си сметка, киснеш тука цели пет часа! Пет часа позираш, усмихваш се, трепериш да не би някой косъм от прическата ти да се размести. Това не е работа за мен!
- И за мен не е - присъедини се към нея Гари. - На всичко отгоре те пудрят, брр!
- Аз пък обожавам тези неща! Глезят те, правят те красива, красива, много красива... - заяви Ирис и се протега. - Във всеки случай поздравления за покупките, скъпа, бяха върхът.
Върнаха се в студиото, където осветителите гасяха прожекторите, прибираха кабелите и подреждаха нещата си. Ирис извика настрана редакторката и фотографа и ги покани в хотел „Рафаел“.
- Обожавам бара на хотела. Ще дойдете с нас, нали - обърна се тя към Гари и Ортанс.
Девойката си погледна часовника и предупреди, че нямало да се заседават, трябвало да се прибират в Курбвоа.
Компанията пое към хотела. Редакторката предупреди фотографа:
- Не си прибирай нещата, снимай това момче, толкова е красиво, че дъхът ти спира.
В бара на хотела Ирис поръча бутилка шампанско. Гари помоли за една кока-кола - беше дошъл със скутера на един приятел, и Ортанс си поръча същото - имаше да довършва нещо вечерта. Фотографът и журналистката едва отпиха. Ирис изпи почти сама цялата бутилка. Говореше, без да спре, смееше се, полюшваше крак, подрънкваше с гривните си. Хвана Гари за врата и го притисна към себе си. За малко да паднат, но той я прегърна, за да я задържи. Всички се разсмяха. Фотографът снимаше. Неочаквано Ирис започна да прави разни физиономии, да се преструва на клоун, на кар-мелитка, на звезда от нямото кино, а фотографът щракаше, без да спира. Тя се смееше все по-звънливо и си ръкопляскаше след всяка нова гримаса.