Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
- Страхотно се забавляваме! - обяви тя и пресуши чашата си.
Ортанс я погледна изненадана. Не беше виждала досега леля си
в такава светлина. Наведе се към нея и прошепна:
- Внимавай, много пиеш!
- Хайде сега! Не може ли да се забавлявам от време на време! -обърна се тя към журналистката, която я наблюдаваше учудена. -Представа нямаш какво е писането. Да седиш сама часове наред пред екрана на компютъра с чаша изстинало кафе, да търсиш някоя дума, да ти се пръска главата, да те боли гърбът, затова, когато може да се забавляваш, давай до дупка.
Ортанс се извърна, смутена от приказките на леля си. Погледна към Гари и с очи му даде знак: „Да изчезваме.“ Той кимна и стана.
- Трябва да тръгваме. Жозефин ни чака. Не искам да се притеснява.
Взеха си довиждане и излязоха от бара. На улицата Гари прокара ръка през косата си и заяви:
- Леля ти, ега ти жената! Как се натряска! Не спря да ме опипва.
- Пи прекалено много! Забрави.
Ортанс прегърна Гари през кръста и той потегли. За пръв път в живота си Ортанс изпита съжаление към някого. Не можеше да определи точно чувството, надигнало се в нея като хладка вълна, от която леко й се гадеше. Беше изпитала срам заради Ирис, съжаление към нея. Никога повече нямаше да може да я погледне със същите очи, както преди. Отсега нататък винаги щеше да я вижда как се е изтегнала на червеното канапе на бара в „Рафаел“, как придърпва Гари към себе се, как го прегръща или как пресушава чашата с шампанско, сякаш умира от жажда. Стана й тъжно - тази вечер беше загубила своята добра фея и съмишленичка. Почувства се самота. Не се сдържа да не си каже: „За щастие мама не видя грозната сцена! Никак нямаше да й хареса. Тя никога не би постъпила така. Но така или иначе, написала й е книгата. Тя самата. Без дума да обели. И не говори за това, не вдига шум, не се излага пред хората... Никога нямаше да повярвам, че Ирис е способна на такава постъпка“ - разсъждаваше Ортанс, притиснала се към Гари. После в ума й внезапно проблесна: „Надявам се, че не е отстъпила авторските права на Ирис!“ Щеше да е напълно в нейния стил. Как да разбере? Към кого да се обърне? Как да прибере парите? Тези въпроси не й даваха мира, докато не й хрумна гениална идея, поне така й се стори...
Три седмици по-кьсно, докато чакаше реда си в козметичния салон за седмичното почистване на кожата и масаж, Анриет Гробз взе един вестник от купчината на масичката пред нея. Грабна го и зърна името на дъщеря си Ирис на първа страница. Вярно, радваше се на литературните лаври на дъщеря си и се фукаше, но никак не й бе по сърце непрекъснатата й поява в медиите. „Прекалено много говорят за теб, мила моя, това афиширане не е хубаво!“
Прелисти го, откри статията, посветена на Ирис, сложи си очилата и зачете. Заглавието гласеше: „Авторката на „Смирената кралица“ в прегръдките на своя паж“, а отдолу беше изведено в подзаглавие: „На четирийсет и шест години Ирис Дюпен чупи рекорда на Деми Мур и показва новата си любов, седемнайсетгодишен младеж.“ За доказателство бяха изтипосали снимките на Ирис с красив юноша с тъмнокестеняви къдрици и ослепителна усмивка, тъмнозелени очи и бронзов тен. „Изумително красиво момче!“ - отсече Анриет Гробз. Поредица от снимки показваше как Ирис го е прегърнала през кръста, притиснала го е до себе си, сгушила се е на гърдите му, отметнала е глава на шията му със затворени очи...
Анриет рязко затвори вестника, усети как кръвта нахлува в главата й, а страните й пламват. Огледа се да не би някой да забележи смущението й, и се втурна навън. Шофьора й го нямаше. Звънна на мобилния и му заповяда да дойде да я вземе. Пусна телефона в чантата си и в същия миг зърна будката за вестници - на първа страница видя дъщеря си в прегръдките на прекрасния Адонис!
Едва не припадна, бързо се шмугна в колата и се свлече на зад-ната седалка, без да чака Жил да й отвори вратата.
- Видяхте ли дъщеря си, госпожо? - попита той, широко усмихнат. - Има я навсякъде. Сигурно много се гордеете с нея!
- Нито дума повече, Жил, защото ще припадна! Като стигнем вкъщи, идете да изкупите този парцал от всички околни будки, не желая никой в квартала да го види.
- Според мен ползата няма да е голяма, госпожо. Нали знаете, новините бързо се разпространяват!
- Млъкнете и направете каквото ви казах.