Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
Мигрената я стисна като в менгеме и тя светкавично хлътна във входа на сградата, избягвайки погледа на портиерката.
Жозефин беше отишла да купи франзела. Използва да се обади на Лука по телефона. Децата запълваха цялото й време. Виждаха се само следобедите, когато момичетата бяха на училище. Той живееше в просторно студио в Аниер. На последния етаж на модерна сграда с тераса с изглед към Париж. Вече не ходеше в библиотеката, отиваше при него в дома му. Той дърпаше пердетата и настъпваше нощ.
- Мисля за вас - каза тя тихо в слушалката.
Продавачката не я изпускаше от очи. „Възможно ли е да се досеща, че говоря на мъжа, когото обичам, с когото прекарвам следобедите си в леглото?“ - запита се Жо, уловила погледа й на невестулка.
- Къде сте?
- В хлебарницата. Гари омете две франзели, като се прибра от училище.
- Утре ще ви предложа чай със сладки. Обичате ли сладки?
Жозефин примижа от удоволствие и се размечта, но се стресна
от гласа на продавачката, която й заповяда да си вземе франзелата и да не пречи на следващия клиент.
- Нямам търпение вече да е утре - продължи Жозефин, когато излезе на улицата. - Знаете ли, от известно време дните ми се превърнаха в нощи.
- Аз съм едновременно слънцето и луната, за мен е голяма чест...
Тя се усмихна, вдигна глава и погледът й попадна на снимките на сестра й, изпълнили витрината на будката.
- Боже, Лука, ако знаехте какво виждам!
- Какво - изсмя се той.
- О, не! Изобщо не ми е до смях. Ще ви звънна пак...
Тя се втурна към будката, купи вестника и го прочете, докато се качваше по стълбите към апартамента си.
Жозиан и Марсел бяха канени на вечеря у Жинет и Рьоне, когато дъщеря им Силвия влезе в стаята и хвърли на масата вестник:
- Четете, ужасно ще се изкефите!
Те се нахвърлиха на четивото и скоро стаята се огласи от гръмогласни кикоти. Жозиан се смееше толкова силно, че Марсел й заповяда да престане.
- Ще си докараш контракции и ще родиш недоносче!
- Ох, как ми се ще да зърна отнякъде физиономията на Клечката за зъби! - затресе се от смях Жозиан, но млъкна, сразена от гневния поглед на Марсел, който обгърна корема й с две ръце, за да предпази бебето.
Същата вечер госпожа Бартийе беше поканила на вечеря Алберто Модесто. „Тоя няма начин да не разбереш кога се появява, още от стълбите на входа го чуваш да тропа с кривия си крак!“ Не обичаше да излиза с него. Имаше чувството, че извежда на разходка инвалид. Предпочиташе да го кани вкъщи. Живееше на третия етаж. В кооперацията нямаше асансьор. Катеренето на трите етажа му идваше в повече, така че Алберто винаги закъсняваше. Беше го кръстила Пулидор1. Накупи готови храни, вино, хляб, вестници. Нямаше търпение да си прочете хороскопа. Най-сетне да разбере дали ще удари джакпота, защото повече не можеше да понася пат-равия. Започваше да става сантиментален, дори взе да й говори, че щял да се разведе и да се ожени за нея! „Това ще бъде върхът - отсече тя, докато вадеше покупките от торбите. - Колкото повече ми се иска да се чупя оттук, той толкова повече се натиска.“
Сложи готовите манджи в микровълновата, отвори бутилка вино, плъзна две чинии на масата, перна с ръка изсъхнало парченце сирене от снощната вечеря и докато чакаше, отвори вестника. Така попадна на снимката на красивата госпожа Дюпен в прегръдките на Гари! Страхотно! Плесна се по бедрата и гръмко се изкикоти. Кралското отроче се въргаляше с нашумялата писателка! Тя се провикна „Макс, Макс! Ела да видиш“... Макс още не се беше прибрал. Впрочем той почти не се прибираше, което за нея беше добре дошло, не й се мотаеше в краката. .. Тя се прозя, хвърли поглед на часовника си, къде ли се губи Пулидор, и продължи да си чете вестника, почесвайки се по хълбока.
Филип отиде да вземе сина си от училище. В понеделник Александър свършваше в шест и половина. Ходеше на допълнителни уроци по английски, или както ги наричаха, „английски +“, което го изпълваше с гордост. „Всичко разбирам, татко, абсолютно всичко.“ Двамата се прибираха пеша и разговаряха на английски. Това беше техният нов ритуал. „Децата са по-консервативни от възрастните“ - мислеше Филип. Изпитваше дълбока и нежна радост и затова избираше по-дълги маршрути. Колко съм щастлив! Успях навреме да осъзная, че съм започнал да се отдалечавам от него!“
В момента, в който Александър му разказваше за двата гола, които вкарал един след друг на футболния мач, Филип видя снимката на Ирис на първата страница на вестника, която продавачът на тяхната будка беше разпънал на витрината. Заобиколиха, за да не я забележи Александър. На площадката пред техния апартамент Филип се чукна по челото с думите: