Кралица на въздух и мрак [bg]

Ема продължи, защото нямаше друг избор, освен да го направи. Докато свърши, болка раздираше гърлото й. С посивяло лице, Кристина побутна чаша вода към нея и тя я взе с благодарност.

Възцари се тишина. Единственият звук бе слабият металически звън, идващ откъм слушалките на Тави, който си играеше с влакче в ъгъла… всъщност слушалките бяха на Тай, но той ги беше сложил внимателно на ушите на Тави, преди Ема да заговори.

— Горкият Аш — каза Клеъри. Беше ужасно пребледняла. — Той беше… мой племенник. Искам да кажа, брат ми беше чудовище, но…

— Аш ме спаси — каза Ема. — Спаси живота ми. И каза, че е, защото му е харесало нещо, което казах за теб. Ала остана в Туле, защото така искаше. Предложихме му да се върне с нас. Той не пожела.

Клеъри се усмихна обтегнато, в очите й блещукаха сълзи.

— Благодаря ви.

— Окей, нека да говорим за важното. — Магнус се обърна към Алек с яростно изражение. — Самоубил си се? Защо би направил нещо такова?

Алек изглеждаше стреснат.

— Не бях аз — изтъкна. — Това е алтернативна вселена, Магнус!

Магнус го сграбчи за предницата на ризата.

— Ако умра, ти е забранено да направиш нещо такова! Кой ще се грижи за децата ни? Как можа да им го причиниш?

— В онзи свят не сме имали деца! — напомни му Алек.

— Къде всъщност са Рафи и Макс? — прошепна Ема на Кристина.

— Саймън и Изабел се грижат за тях в Ню Йорк. Алек всеки ден проверява дали Макс не се е разболял, но засега изглежда добре — отвърна Кристина също шепнешком.

— Забранено ти е да се нараняваш при каквито и да било обстоятелства. — Гласът на Магнус беше дрезгав. — Разбираш ли това, Александър?

— Никога не бих го сторил — меко каза Алек и го погали по бузата. Магнус притисна ръката му до лицето си. — Никога.

Всички извърнаха очи, оставяйки Магнус и Алек да споделят този миг насаме.

— Сега разбирам защо ме издра, когато се опитах да те вдигна — подхвърли Джейс на Ема. Златните му очи бяха потъмнели от съжаление, което тя никога не би могла да разбере напълно. — Когато излязохте от Портала. Лежеше на земята и аз… течеше ти кръв и си помислих, че трябва да те отнеса и лечебницата, но ти ме изподра с писъци, сякаш бях чудовище.

— Не си спомням — призна си Ема. — Джейс, знам, че си съвършено различен човек от него, дори ако изглеждаш като него. Не бива да ти е гадно или да се чувстваш отговорен за стореното от някой, който не си ти. — Тя се обърна и изгледа останалите около масата. — Нашите версии в Туле, това не сме наистина ние. Ако мислим за тях като за свои копия, това ще ни подлуди.

— Онази Ливи — рече Тай. — Тя не е моята. Не е моята Ливи.

Кит го стрелна с бърз, сепнат поглед. Останалите Блекторновци изглеждаха объркани, ала макар че Джулиън вдигна ръка и отново я свали, сякаш бе възнамерявал да възрази, никой не каза нищо.