![Кралица на въздух и мрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/2/kralica-na-vzduh-i-mrak-bg-download.jpg)
Кралица на въздух и мрак [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-298-4
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на въздух и мрак [bg]». Краткое содержание книги:
— Да — отвърна Марк. — Но не знаех какво означава за теб, както и за Кийрън. — Лицето му придоби замислен вид. — Лесно е да отидеш далече в земите на феите. Исках да те уверя, че не се разсърдих, нито ревнувах. Наистина, Кристина.
— Добре — каза тя неловко. — Благодаря ти.
Ала какво означаваше това, че не й се сърдеше, нито ревнуваше? Ако онова, което се беше случило с нея и Кийрън в земите на феите, се беше случило между ловци на сенки, тя би го сметнала за проява на интерес. И би се тревожила, че Марк ще бъде разстроен. Ала не беше това, нали? Възможно бе за Кийрън да не бе означавало повече от ръкостискане.
Кристина прокара длан по гладката повърхност на кухненския плот. Неволно си спомни един разговор между нея и Марк тук, в Института. Струваше й се толкова отдавна. Завърна се в главата й като ярък сън.
— Наистина го мислех, когато казах, че си красива. Желая те; а Кийрън няма да има нищо против…
— Желаеш ме?
— Да — отвърна Марк простичко и Кристина извърна очи, почувствала изведнъж колко близо бе тялото му до нейното. Очертанията на раменете му под сакото. Беше прекрасен така, както можеха да бъдат само елфите, по един неземен начин, така приличен на живо сребро, сякаш лунни лъчи върху водата. Не изглеждаше съвсем досегаем, ала Кристина го бе виждала да целува Кийрън и знаеше, че не е така. — Не искаш ли да бъдеш желана?
Някога, в едно отминало време, Кристина би се изчервила.
— Не точно такива комплименти харесват смъртните жени.
— Защо не? — попита Марк.
— Защото звучи, сякаш съм предмет, който искаш да използваш. А когато казваш, че Кийрън няма да има нищо против, звучи, сякаш няма да има нищо против, понеже аз съм без значение.
— Това е толкова типично за хората. Да ревнуват тялото, но не и сърцето.
— Виждаш ли, аз не искам тяло без сърце — каза Кристина.
Тяло без сърце.
Би могла да има и Марк, и Кийрън по начина, за който Марк бе говорил тогава… би могла да ги целува и да бъде с тях, и да се сбогува, когато си тръгнеха от нея, защото те щяха да го направят.
— Кристина — повика я Марк. — Добре ли си? Изглеждаш… тъжна. Надявах се да ти вдъхна успокоение.
Той докосна леко лицето й, проследявайки с пръсти очертанията на скулата й.
Не искам да говоря за това, помисли си Кристина. В продължение на три дни не бяха говорили за нищо важно, освен за Ема и Джулиън. Тези три дни и покоят между тях й се струваха деликатни, сякаш твърде много обсъждане на суровата действителност би могло да разбие всичко.
— Сега нямаме време да говорим за това — каза тя. — Може би по-късно…
— Тогава нека кажа само едно. — Гласът на Марк беше тих. — Твърде дълго бях разкъсван между два свята. Мислех, че съм ловец на сенки, повтарях си, че съм само това. Осъзнах обаче, че връзката ми със земите на феите е по-силна, отколкото предполагах. Не мога да оставя половината от кръвта, половината от сърцето си в който и да било от световете. Мечтая си да имам и двата, но знам, че е невъзможно.
Кристина се извърна, за да не вижда изражението му. Щеше да избере земите на феите, знаеше го. Щеше да избере Кийрън. Те имаха история, голяма любов в миналото. И двамата бяха елфи и макар тя да бе изучавала царството на феите и да копнееше за него с цялото си сърце, не беше същото. Те щяха да бъдат заедно, защото си принадлежаха, защото имаха нещо красиво заедно, и я очакваше болка, когато изгубеше и двамата.
Ала такава беше съдбата на смъртните, обикнали някого от царството на феите. Те винаги плащаха висока цена.
Оказа се, откри Ема, невъзможно да мразиш сандвич от поничка. Дори ако след време артериите й щяха да платят за това. Тя изяде три.
Марк ги беше подредил грижливо върху плата, поставени върху една от големите маси в библиотеката… нещо в желанието да достави удоволствие, криещо се в жеста му, докосна сърцето й. Всички се бяха скупчили около дългата маса, включително и Кийрън, който седеше тихо, с безизразно лице до Марк. Носеше простичка черна риза и ленен панталон. Изглеждаше съвсем различен от последния път, когато го беше видяла в Двора на тъмните феи, изцапан с кръв и пръст, с разкривено от ярост лице.
Магнус също изглеждаше различно. И промяната не беше за добро. Беше слязъл в библиотеката, облягайки се тежко на Алек, лицето му беше посивяло и изопнато от болка. Сега лежеше върху един диван до масата, наметнал одеяло на раменете си. Въпреки одеялото и топлото време, често го разтърсваха тръпки. Всеки път когато го направеше, Алек се привеждаше над него и отмяташе косата му назад или придърпваше одеялото нагоре.