Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Грешката не е ваша. — каза Лупин твърдо. — Хърмаяни, ако вие се бяхте противопоставили на Снейп, той вероятно щеше да ви убие и теб, и Луна.
— Така, след което той присигна на върха на кулата, — каза Хари, който като че ли още го виждаше, дори в този момент пред очите му още бяха черната мантия, развяваща се след него и ръката с повдигащата се пръчка, — и той намери мястото, където вие всички се биехте.
— Ние бяхме в неизгодна позиция, почвахме да губим. — каза с тих глас Тонкс. — Гибсон беше най-долу, но останалата част от смъртожадните бяха готови да се бият до смърт, Невил беше ранен, Бил беше победен от Гибсън, навсякъде беше тъмно, летяха проклятия от всички страни… Малфой изчезна, той трябва да се е качил нагоре по стълбите… тогава повечето смъртожадни го последваха, а един от тях стоеше и блокираше началото на стълбите с различни проклятия… Невил се затича натам и изведнъж припадна…
— Никой от нас не можеше да премине, — каза Рон, — а смъртожадния изпращаше по нас проклятие след проклятие, те отскачаха от стените и преминаваха на сантиметри от нас.
— След което се появи Снейп, — каза Тонкс, — и след малко изчезна някъде…
— Аз го видях как тича към нас, но едно проклятие, изпратено от смъртожадния мина покрай мен, аз отскочих встрани и загубих представа за всичко, което става. — добави Джини.
— А аз го видях как той с лекота мина през омагьосаната бариера, все едно въобще я нямаше. — каза Лупин. — Аз също се опитах да мина, но и мен ме отхвърли, също като Невил.
— Сигурно е знаел заклинание, което ние не знаем. — прошепна МакГонагъл. — Все пак беше учител по Защита от Черните сили… Мислех че той просто бърза да настигне смъртожадните, които се качваха на кулата…
— Разбира се, — каза Хари, — но за да им помогне, а не за да ги спре. Мога да се закълна в каквото и да е, че трябва да имаш черния знак, за да можеш да минеш през преградата. А какво стана, като се върна отново?
— Огромния смъртожаден току-що беше направил заклинание, което случайно премахна невидимата преграда на стъблите. — каза Лупин. — Ние се затичахме напред — е, поне тези от нас, които още можеха да ходят, а след малко Снейп и това момче се появиха от тъмнината. Ние разбира се, даже и не си помислихме да ги нападаме…
— Ние ги оставихме да минат. — тъжно каза Тонкс. — Помислихме, че смъртожадните ги преследват. След малко се появиха и останалите смъртожадни с Грейбек и започнахме отново да се бием… Струва ми се, че чух Снейп как крещи нещо, но не разбрах какво…
— Той е викал, че всичко е свършено, — каза Хари, — че е направил това, което е трябвало…
Всички се умълчаха. Песента на Фокус все още заглъхваше по тъмните коридори на замъка. Докато музиката вибрираше още във въздуха, неприятни мисли преминаха през главата на Хари… А дали вече бяха пренесли тялото на Дъмбълдор от кулата? Какво ще става от сега нататък? Къде ще прекара лятото? Той стисна силно юмруци в джобовете си и почувства как кокълчетата на пръстите му докосват фалшивия Хоркрукс.
Вратите на болничната стая внезапно се отвориха и всички вътре подскочиха: Мистър и мисис Уизли бързаха към тях, Фльор вървеше до тях, с изплашен изражение на лицето.
— Моли, Артър… — професор МакГонагъл се надигна и ги поздрави. — Толкова съжалявам…
— Бил… — прошепна мисис Уизли, минавайки покрай професор МакГонагъл и виждайки обезобразеното лице на Бил. — О, Бил!
Тонкс и Лупин също тихичко се надигнаха и се отместиха, за да може мистър и мисис Уизли да дойдат по-близо до леглото. Мисис Уизли се приближи до сина си и притисна усни до кървавото му лице.
— Казвате, че Грейбек го е нападнал? — разсеяно попита мистър Уизли професор МакГонагъл. — Но той не се е бил преобразил… Какво значи това? Какво ще стане с Бил?
— Още не знаем. — професор МакГонагъл отчаяно погледна Лупин.
— Може и да се е заразил Артър, — каза Лупин, — въпреки че това е уникален случай. Не знаем още как ще се държи, като се събуди…
Мисис Уизли взе силно миришещата смес от мадам Помфри и започна да я втрива в раните на Бил.
— А Дъмбълдор? — произнесе мистър Уизли. — Минерва, истина ли е… той действително ли…?
Когато професор МакГонагъл кимна, Хари усети че Джини се раздвижи до него и извъртя погледа си към нея. Нейните леко присвити очи фиксираха Фльор, която в същото време гледаше Бил с каменно изражение на лицето.
— Дъмбълдор си отиде. — прошепна мистър Уизли, но мисис Уизли не можеше да отмести погледа си от най-голямия си син. Тя започна да хлипа, а сълзите й капеха по бледото лице на Бил.