Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
- И се оказа, че се набърка в нещо, от което не можеш да се измъкнеш...
- Обаче искам да сложа край. Сега ме моли да напиша още една книга, но аз не желая, не мога...
Спогледаха се. Филип премяташе в ръка сребърната си писалка, почукваше с нея по ръба на бюрото, тя отскачаше, той пак почукваше. Приглушеният равномерен шум сякаш отмерваше мислите им.
- Има и нещо друго, Филип...
Той вдигна глава и се взря в нея с тъжен и тежък поглед. Почукването спря. Секретарката сервира двете кафета на бюрото. Филип поднесе на Жозефин едната чаша и захарницата. Тя си взе една бучка, лепна я на небцето си и изпи кафето. Филип я наблюдаваше с умиление.
- И татко правеше така - поясни тя и остави чашата на бюрото. - Искам да ти кажа и нещо друго - продължи тя. - Нещо, което е много важно за мен.
- Слушам те, Жо.
- Не искам ти да плащаш дължимия данък за хонорара. Щяла съм да спечеля много пари, каза Ирис. Каза ми също, че данъкът щял да се притури към твоите данъци и ти нямало да разбереш, но е изключено, дума да не става, ще се чувствам ужасно...
Той й се усмихна:
- Много си мила... - изпъна гръб и продължи да си играе с писалката. - Знаеш ли, Жо, в известен смисъл тя е права... според закона за писателските хонорари тези пари се разпределят върху пет години и смятам, че няма и да ги усетя. Плащам толкова данъци и наистина ми е все тая!
- Аз обаче не искам.
Той се замисли.
- Това ти прави чест, уважавам те за принципите, които отстояваш. Но... Каква е алтернативата? Да обявиш в данъчната си декларация авторски права? На твое име? Да ти напишат чек и да го преведат на твоята сметка? Тогава всички ще разберат, че ти си авторът на книгата, и повярвай ми, Жо, Ирис няма да понесе такова опозоряване. Би могла дори да направи някоя огромна, страхотна глупост.
- Наистина ли го вярваш?
Той поклати глава.
- Нали не искаш да се случи нещо такова, Жо?
- Не. Със сигурност не искам...
И пак почукването на писалката по бюрото, чук-чук-чук.
- Иска ми се да й помогна... но не бих могла. Въпреки че става въпрос за сестра ми... - тя погледна Филип право в очите и повтори: - За сестра ми. - Тожова съм й благодарна. Ако не беше тя, никога нямаше да седна да пиша. Това ме промени, станах друг човек. Иска ми се пак да пиша. Знам, че следващият ми роман няма да има успеха на „Смирената кралица“, защото не мога да направя всичко, което направи Ирис, за да лансира книгата, но не ми пука... Ще пиша за себе си, за собствено удоволствие. Ако потръгне, добре, ако не потръгне, тожова по-зле.
- Ти си работлива, Жо. Как беше, успехът е деветдесет процента труд и десет процента талант?
Писажата почукваше по бюрото с ускорен ритъм, в синхрон с гнева, който се надигаше у Филип.
- Ирис отказва да се труди, отказва да се поти... Отказва да гледа действителността в очите... Без значение дали става въпрос за книгата, за съпруга й или за детето й!
Разказа й за нюйоркското им пътуване, за срещата с Габор Минар и за упоритото мълчание на Ирис, откакто се бяха върнали.
- Това е друга история, тя не те засяга, но смятам, че сега не е моментът да заявиш пред всички, че книгата е твоя. Не знам дали си в течение, но трийсетина страни са откупили авторските права, говори се за евентуална екранизация на прочут кинорежисьор, не знам името, защото, докато не се подпише договора, издателят мълчи като гроб... Представяш ли си какъв скандал ще стане?
Жозефин кимна притеснено.
- Дори не бива да знае, че аз зная - продължи Филип. - Опиянена е от успеха и няма да понесе срама. В момента е като сомнамбул, не бива да я будим. Книгата е последната й илюзия. По-кьсно ще може да казва, че е от авторите само с една книга. Не е единствената, та ще може да се измъкне с чест от положението. Дори ще я поздравят за проявената въздържаност!
Писажата престана да потропва по ръба на бюрото. Филип бе успял да я убеди и Жозефин отстъпи.
- В такъв случай - каза тя след кратък размисъл - позволи ми поне да ти направя хубав подарък. Заведи ме на някой търг, на който си харесал картина или предмет, и ще ти го подаря..
- За мен ще е удоволствие. Харесваш ли подобни творби?
- По-наясно съм с историята и литературата. Но бих се научила...
Той й се усмихна, тя заобиколи бюрото и се наведе да го целуне
и да му благодари.