Кралица на въздух и мрак [bg]

В това да бъде заедно с двамата имаше нещо сладко и спокойно домашно по начин, който не бе изпитвала, откакто беше напуснала дома си. Което беше странно, защото нямаше нищо обикновено нито у Марк, нито у Кийрън, нито пък нищо нормално в това, което изпитваше към тях.

Всъщност, откакто се бяха завърнали от Земите на елфите, почти не ги беше виждала. Прекарвала бе времето си в стаята на Ема, тревожейки се, че приятелката й ще се събуди, а тя няма да бъде там. Спала бе на дюшек до леглото й… не че беше спала кой знае колко. Ема се мяташе неспокойно в леглото и денем, и нощем, викайки отново и отново: Ливи, Дру и Тай, и Марк, родителите си и най-вече Джулиън.

Това бе още една причина Кристина да искаше да бъде в стаята с нея, причина, която не беше признала на никого. В обърканото си състояние Ема казваше на Джулиън, че го обича, молеше го да я прегърне. Всичко това можеше да бъде изтълкувано като израз на обич между парабатаи… но от друга страна, можеше и да не бъде. Като пазителка на тайната на Ема и Джулиън, Кристина имаше чувството, че им дължи да защити неволните признания на Ема.

Знаеше, че Марк изпитва същото, той беше стоял с Джулиън, макар да докладваше, че Джулиън викал много по-малко. Това бе едно от малкото неща, които й беше казал, откакто се бяха върнали от царството на феите. Тя нарочно избягваше и него, и Кийрън. Диего и Хайме бяха в затвора, консулът беше под домашен арест, семейство Диърборн все още бяха на власт, а Ема и Джулиън бяха в безсъзнание — беше прекалено стресирана, та точно сега да се занимава с бъркотията, която представляваше любовният й живот.

До този момент не беше осъзнала колко много й бяха липсвали.

— Здрасти! — Тави нахълта в кухнята. През последните няколко дни, докато Джулиън беше болен, беше потиснат, но се беше съвзел със завидната приспособимост на малките деца. — Аз трябва да отнеса сандвичите — добави с излъчването на някой, комуто бяха възложили изключително важна задача.

Марк му връчи чиния с понички и друга на Кийрън, който подкара Тави навън с вида на човек, започващ да свиква с това да е заобиколен от голямо семейство.

— Ще ми се да имах фотоапарат — подхвърли Ема, след като двамата излязоха. — Снимка на надменен елфически принц, понесъл чиния отвратителни сандвичи от понички, би била страхотен спомен.

— Сандвичите ми не са отвратителни. — Марк се облегна на плота с непринудено изящество. В сините си дънки и тениска имаше напълно човешки вид… ако не се брояха заострените му уши. — Наистина държиш на него, нали?

— На Кийрън? — Кристина почувства как пулсът й се ускорява, от нерви и от близостта на Марк. В продължение на дни бяха говорили единствено за повърхностни неща. Интимността на това да обсъждат чувствата си караше сърцето й да препуска. — Да. Аз… искам да кажа, ти го знаеш, нали? — почувства, че се изчервява. — Видя ни да се целуваме.