Кралица на въздух и мрак [bg]

— Можеш ли да я почувстваш? — попита, докосвайки лявата си ръка. — Парабатайската руна?

— Не чувствам почти нищо — отвърна Джулиън и сърцето на Ема се сви.

В действителност го знаеше от мига, в който беше прекрачил прага, но не беше осъзнала колко голяма надежда беше хранила, че незнайно как магията беше развалена.

— Обърни се — каза глухо. — Трябва да се облека.

Джулиън повдигна вежди.

— Нали знаеш, че съм виждал всичко и преди.

— Което не ти дава правото да гледаш, когато си поискаш — каза Ема. — Обърни. Се.

Джулиън се обърна и тя затършува из гардероба си за най-нетулевските дрехи, които имаше. В крайна сметка изрови рокля на цветя и ретро сандали. Преоблече се, гледайки Джулиън, който се взираше в стената.

— Само за да сме наясно, да разбирам, че магията се е върнала? — попита, когато се облече.

Взе тихичко елечето, което беше носила в Туле, извади писмото на Ливи и го пъхна в джоба на роклята си.

— Да — отвърна Джулиън и думата я прободе като игла в сърцето. — Имах сънища, сънища с чувства, но докато се събудя… те избледняха. Знам какво чувствах, дори как чувствах, но не мога да го почувствам. Все едно знам, че съм имал рана, но не мога да си спомня болката.

Ема обу сандалите и прибра косата си на тила. Подозираше, че вероятно е страшно бледа и изглежда ужасно, но нима имаше някакво значение? Джулиън бе единственият, когото искаше да впечатли, а него не го беше грижа.

— Обърни се — каза и той се обърна. Изглеждаше по-мрачен, отколкото бе очаквала, сякаш това, че магията не беше развалена, бе горчив удар и за него. — Е, какво ще направиш?

— Ела тук — повика я и Ема се приближи мъничко неохотно, а той се залови да развие превръзките около ръката си.

Трудно й бе да не си спомня за начина, по който й беше говорил в Туле, начина, по който беше сложил и последното късче от себе си, надеждата и копнежа, и желанието, и страха в ръцете й.

Без теб не съм себе си. Разтвориш ли веднъж боя във вода, не можеш да я извадиш обратно. С теб е същото. Не мога да те извадя от себе си. То означава да изтръгна сърцето си, а не се харесвам без сърце. Вече го знам.

Превръзките паднаха и той протегна ръката си към нея. Ема си пое рязко дъх.

— Кой направи това?

— Аз. Преди да си тръгнем от Туле.

Върху кожата от вътрешната страна на ръката си беше врязал думи: думи, които вече бяха зараснали, превръщайки се в червено-черни белези.

ТИ СИ В КЛЕТКАТА.

— Знаеш ли какво означава това? — попита я. — Защо го направих?

Ема имаше чувството, че сърцето й се пръска на безброй парченца.

— Да. Ами ти?

На вратата се почука, Джулиън отскочи назад и трескаво се залови да превърже отново ръката си.

— Какво има? — попита Ема. — Почти сме готови.

— Просто исках да ви кажа да слезете — рече Марк. — Всички изгаряме от нетърпение да чуем разказа ви, а аз направих прословутите си сандвичи от понички.