Хари Потър и Нечистокръвния принц

— Това е Ръката на Славата. — каза Рон. — Свети само за притежателя си, помниш ли?

— Във всеки случай, — продължи Джини, — той е бил длъжен да провери дали пътят е чист за смъртожадните, но ни видя и разпръска нещо във въздуха и навсякъде стана тъмно.

— Перуански Мигновенен Прах за Тъмнина. — каза Рон тъжно. — Фред и Джордж. Мисля да поговоря с тях за това, на кой продават своите продукти.

— Ние пробвахме всичко: Лумос, Инцендио, — каза Джини, — нищо не проникваше през тъмнината, и всичко, което можехме да направим, е да търсим как да излезем от коридора, и да слушаме как хора се промъкват до нас. Очевидно Малфой е виждал в тъмнината, заради ръката, и е помагал на другите; не можехме да използваме кавото и да е проклятие, понеже можеше да уцелим някой от нас, и когато излязохме от коридора, те вече бяха изчезнали.

— За щастие, — каза Лупин хрипливо, — Рон, Джини и Невил се сблъскаха с нас почти веднага и ни казаха какво е станало. Намерихме смъртожадните, движещи се към астрономическата кула. Малфой очевидно не очакваше други срещи и беше изразходвал целия прах за тъмнина. След като ги настигнахме, те се разбягаха и ние тръгнахме след тях. Един от тях, Гипсън, почна да се катери към кулата по астрономия.

— За да направи Черния знак? — каза Хари.

— Той е трябвало да го направи, явно са се разбрали още преди да излязат от Нужната стая, — каза Лупин, — но не мисля, че на Гипсън му е харесала идеята да е там самичък в очаване на Дъмбълдор, защото бързаше да слезе от там и да се присъедини към своите, преследван от изпратените от мене проклятия.

— Добре, след като Рон е пазил Нужната стая с Невил и Джини, — каза Хари обръщайки се към Хърмаяни, — ти къде беше?

— Пред кабинета на Снейп, — прошепна Хърмаяни с очи, изкрящи от сълзите в тях, — с Луна. Ние обикаляхме наоколо цяла вечност и нищо странно не се случваше. Рон взе картата. Беше почти полунощ, когато професор Флитуик дотича долу в тъмницата. Той крещеше, че има смъртожадни в замъка, даже не мисля, че ни видя, влитайки в стаята на Снейп и ние го чухме как говореше на Снейп да дойде с него и да помогне, след което чухме силен удар, Сней изкочи от стаята си и ни видя и…

— Какво стана? — попита Хари.

— Бях толкова глупава, Хари! — каза Хърмаяни малко по-силно. — Той каза, че професор Флитуик е загубил съзнание и че трябва да отидем да се погрижим за него, докато той отиде да се бие срещу смъртожадните. — тя закри лицето си и продължи да говори през пръстите си, така че гласът й отново стана приглушен. — Ние влязохме в стаята, за да видим с какво можем да помогнем на професор Флитуик и го намерихме да лежи в безсъзнание на пода и сега е толкова очевидно вече, че Снейп трябва да е зашеметил Флитуик, но ние не го разбрахме, ние не го разбрахме и позволихме на Снейп да се измъкне.