Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
Той погледна нерешително към Лупин.
— Не мисля че Бил ще стане истински върколак. — каза Лупин. — но това не значи, че за него няма да има никакви последствия. Раните са сериозни. Малко е вероятно да зарастнат напълно — и Бил може да има вълчи привички отсега нататък.
— Може би Дъмбълдор ще знае какво ще стане с него. Къде е той? Бил се би с този манияк по заповед на Дъмбълдор, той му е задължен, не може да го остави в такова състояние.
— Рон, Дъмбълдор е мъртъв. — каза Джини.
— Не! — Лупин невярващо погледна първо Джини, а после и Хари, с надеждата, че той ще я опровергае, но когато Хари не каза нищо, Лупин седна на стола, до леглото на Бил, и закри лицето си с ръце. Хари никога не беше виждал досега Лупин да губи контрол. Той отмести поглед и срещна този на Рон. В тишината, гледайки приятеля си в очите, Хари потвърждаваше думите на Джини.
— Как умря? — прошепна Тонкс. — Как се случи?
— Снейп го уби. — каза Хари. — бях там и видях всичко. Ние се върнахме в кулата по астрономия, понеже там беше знака. Дъмбълдор не беше добре, беше слаб, но мисля, че разбра, че това е капан, след като чухме стъпките по стълбите. Той ме обездвижи и аз не можех нищо да направя, бях под мантията невидимка, и Малфой влезе и го обезоръжи.
Хърмаяни закри устата си с ръка, а Рон изстена. Устата на Лупин трепереше.
— Дойдоха още смъртожадни, след това и Снейп се появи — и Снейп го направи. Авада Кедавра. — Хари не можеше да продължи.
Мадам Помфри се разплака. Никой обаче не й обърна внимание, освен Джини, която й прошепна:
— Шшшш, слушайте!
Въздъхвайки, мадам Помфри притисна пръст към усните си, очите й обаче продължаваха да са широко отворени. Някъде от тъмнината се чуваше песен на феникс, Хари не беше чувал до сега тази песен — тъжна, но много красива. И Хари я почувства, както по-рано чувстваше песента на феникса, музиката беше вътре в него, именно неговата болка, превърната в песен, звучеше из замъка.
Колко дълго стояха така, заслушани в песента, той не знаеше, но незнайно как му се стори, че болката им намаляваше, слушайки музиката. Изглеждаше че е минало много време преди вратата на болничната стая да се отвори и вътре влезе МакГонагъл. И по нея също, както и по-останалите, имаше белези от отминалото сражение — белези по лицето и скъсани дрехи.
— Моли и Артър идват насам. — каза тя, а последните звуци на песента заглъхнаха. Всички се сепнаха, все едно излизат от транс, и отново погледнаха към Бил, търкаха си очите и клатеха глави. — Хари, какво стана? Според Хагрид ти си бил с професор Дъмбълдор, къде е той, къде се случи всичко? Той каза че и професор Снейп има пръст в случилото се.
— Снейп уби Дъмбълдор. — каза Хари
Тя се вгледа за миг в него, след което залитна опасно; мадам Помфри, която изглежда почна да се съвзема, измагьоса стол от въздуха и го приплъзна към МагГонагъл.
— Снейп… — повтори МагГонагъл тихо и се отпусна на стола. — Ние всички се съмнявахме… но той се кълнеше… винаги… Снейп… не вярвам…
— Снейп отлично владееше оклумантиката. — каза Лупин с нетипично за него студен глас. — Винаги сме знаели това
— Но Дъмбълдор се кълнеше, че той е на наша страна. — прошепна Тонкс. — Винаги съм мислила, че Дъмбълдор трябва да знае нещо за Снейп, което ние не трябва да…
— Той винаги е намеквал, че има основателна причина, за да има доверие в Снейп. — промърмори професор МакГонагъл, изтривайки с носната си кърпичка, сълзите, които капеха от ъгълчетата на очите й. — Мислех… историята на Снейп… разбира се, хората са длъжни да задават въпроси… но Дъмбълдор недвусмислено ми е говорил, че разкаянието на Снейп е истинско. Не искаше и да чува дума против него!
— Искаше ми се да знам, какво ли му е казал Снейп, за да го убеди. — каза Тонкс.
— Аз знам. — каза Хари, при което всички обърнаха главите си към него. — Снейп е предал информация на Волдемор, информация, която му е помогнала да проследи мама и татко. След което казал на Дъмбълдор, че той не е разбирал какво прави, и много съжалявал за това което се случило, и че по-негова вина те са загинали.
Всички продължаваха да го гледат.
— И Дъмбълдор му повярвал? — недоверчиво попита Лупин. — Дъмбълдор е повярвал, че на Снейп му е жал, че Джеймс е умрял? Той ненавиждаше Джеймс.
— И даже е смятал, че и мама е била също достойна за проклятие, — каза Хари, — понеже е била мъглорожденна. Наричал я е Мътнородна.
Никой и не попита как Хари е научил това. Всички бяха все още в ужасен шок, опитващи се да систематизират и възприемат горчивата истина за това, което се бе случило.
— Аз съм виновна. — каза изведнъж професор МакГонагъл. Тя изглеждаше напълно дезориентирана, въртейки мократа си носта кърпичка в ръце. — Аз съм виновна. Аз повиках Снейп тази вечер, за да може да ни помогне! Ако не бях пратила сигнал за тревога на Снейп, за да знае какво става, той нямаше да се присъедини към смъртожадните. Не мисля, че той знаеше къде са те, докато Флитуик не му е казал. Съмнявам се да е знаел, че са дошли.