29. Тъжната песен на феникса
— Да тръгваме, Хари.
— Не.
— Не трябва да оставаме тук, Хари… Да тръгваме.
— Не.
Той не искаше да остави Дъмбълдор, не искаше да ходи никъде. Ръката на Хагрид поставена на рамото му трепереше. Тогава друг глас каза:
— Хари, да тръгваме.
Много по-малка и топла ръка го подхвана и го задърпа. Той се подчини на това усилие, без въобще да мисли. Движеше се като слепец сред тълпа, но ако се има предвид приятното ухание на въздуха около него, Джини беше тази, която го водеше обратно към замъка. Странни гласове звучаха около него, плач и викове пронизваха ноща, но Хари и Джини вървяха към вестибюла. От двете страни на Хари изплуваха различни лица, които го гледаха, шепнеха си, удивляваха се, а Грифиндорските рубини блестяха на пода като капки кръв, прокрадващи си път по каменното стълбище.
— Отиваме в болничното крило. — каза Джини.
— Нищо ми няма. — каза Хари.
— Така ми поръча МакГонагъл. — каза Джини. — Всички са там: Рон, Хърмаяни и Лупин. Всички.
В гърдите си Хари отново почувства надигащото се чувство на страх: Той съвсем забрави за фигурите, които оставя зад себе си.
— Джини има ли някой друг умрял?
— Не се тревожи, никой от нас не е пострадал.
— Но Черният знак, Малфой каза, че е прескочил някакво тяло…
— Той се спъна в Бил, но той е добре.
Имаше нещо странно в гласа й.
— Сигурна ли си?
— Естествено че съм сигурна… той… просто е ранен, това е всичко. Грейбек го нападна. Мадам Помфри каза, че той няма да бъде същия вече…
Гласът на Джини затрепери.
— Не знаем, какви ще са последствията. Имам предвид, Грейбек е върколак, но не се беше преобразил.
— Но другите… Там имаше още тела на земята.
— Невил и професор Флитуик също са ранени, но мадам Помфри каза че с тях всичко ще е наред. Мъртъв е и един от смъртожадните, в него попадна проклятие за убиване, което високия блондин изпращаше навсякъде. Хари, ако не беше твойта отвара Феликс, мисля че всички щяхме да умрем, но снощи всичко минаваше покрай нас.
Те стигнаха до болничното крило. Отваряйки вратата, Хори видя лежащият Невил, вероятно спящ, в най-близкото легло. Рон, Хърмаяни, Луна, Тонкс и Лупин се бяха събрали край друго легло в края на болничната стая. Всички те се обърнаха при звука на отварящата се врата. Хърмаяни се затича към Хари и го прегърна; Лупин също тръгна много бъроз към него, изглеждайки обезпокоен.
— Всичко ли е наред, Хари как си?!
— Да, добре съм, как е Бил?
Никой не отговори. Хари погледна през рамото на Хърмаяни и видя Бил с обезобразено лице лежащо на възглавницата, толкова ужасно раздрано, че чак беше страшно. Мадам Помфри мажеше раните му с някаква воняща зелена смес. Хари си спомни колко бързо Снейп заличи раните на Малфой, причинени от заклинанието Сектумсемпра, само с пръчката си.
— Не можете ли да го излекувате със заклинание или с нещо друго? — попита той мадам Помфри.
— Тук заклинанията няма да свършат работа. — отговори тя — Пробвах всичко което зная, но няма лечение за ухапано от върколак.
— Той беше ухапан, но не време на пълнолуние. — каза Рон, който внимателно гледаше лицето на брат си, все едно ще успее да го излекува само с поглед. — Грейбек не се трансформира, така че Бил може и да не стане… истински…?
