Приказки за чудатите [bg]

Ала въпреки цялата си мъдрост Имини не можела да разреши най-големия им проблем — как повече от стотина чудати да живеят на площ от не повече от стотина метра във всички посоки. Веднъж създадена, една примка може да бъде пренастроена да съдържа повече време, но не и повече пространство — а в примката се включвал само техният малък лагер с десетина палатки. Нямали достатъчно храна и макар че запасите им се появявали отново всеки ден, при всеки нов цикъл на примката, те вече не достигали, за да ги изхранят. (Отвъд границите на примката започнала люта зима и почти нямало какво да ловуват или берат, по-вероятно било да срещнат скитащи се банди от нормални, отколкото да си набавят храна, тъй като нормалните били обсебени от идеята да открият изчезналите буквално пред очите им чудати.)

Една нощ Имини обсъждала този въпрос с Енгълбърт, докато двамата седели край огъня, заедно с още десетина чудати.

— Какво ще правим? — въздъхнала тя. — Ако останем тук, ще измрем от глад, ако излезем — ще ни преследват и избият.

Енгълбърт си бил свалил главата и я държал в скута си, за да може да я чеше отгоре с две ръце, нещо, което правел, когато размишлявал задълбочено.

— Не можеш ли да направиш по-голяма примка — някъде, където има повече храна? — попитал той.

— Бихме могли да се преместим, ако се движим предпазливо.

— Може би, когато времето поомекне. Но ако я направя сега, най-вероятно ще изпукаме от студ вътре.

— Тогава ще чакаме — рекъл той. — Ще погладуваме още малко, докато времето започне да се оправя.

— А после какво? Чудатите няма да спрат да прииждат, дори новата примка ще се пренасели. Ще стигнем предела и тогава? Не мога да нося на плещите си толкова голяма отговорност.

Енгълбърт въздъхнал и пак се почесал по главата.

— Да можеше само да си направиш копие.

Лицето на Имини придобило странно изражение.

— Какво каза току-що?

— Да можеше само да си направиш копие — повторил Енгълбърт. — Тогава ще създадеш повече примки и хората ще се разпръснат по тях. Аз също се безпокоя от пренаселването на тази. Скоро ще възникнат противоречия, ще се разделим на фракции. И ако, не дай си боже, нещо се случи с тази примка, половината чудати на Британия ще бъдат избити за броени часове.

Имини била извърнала глава към Енгълбърт, но очите ѝ гледали отвъд него.

— Какво има? — попитал той. — Да не си измислила начин да се дублираш?

— Може би — рекла замислено тя. — Може би.

На следващата сутрин Имини събрала чудатите и им казала, че известно време ще отсъства. Настъпила паника, макар да се опитала да ги увери, че ще се върне навреме, за да задейства наново примката. Хората я молели да не тръгва, но тя настоявала, че е от жизненоважно значение за тяхното оцеляване. Оставила Енгълбърт за заместник, приела облика на птица и отлетяла от примката — за пръв път от нейното създаване. Докато кръжала над замръзналите гори на Чудобродското графство, задавала на всяка срещната птица един и същи въпрос: дали е чувала за птица, която може да се превръща в човек?