По мъж така не съм копняла
- Автор: Бийман Джойс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Витанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По мъж така не съм копняла». Краткое содержание книги:
— Сега не ми се иска да правя нищо друго, освен това, което върша в момента — отвърна той с широка усмивка. — Но ти сигурно си любопитна да опознаеш помощника си. Имам къща в Нюпорт, южно от Лос Анжелос. Имам просперираща търговска фирма и всичките удобства и неприятности, с които е свързан комерсиалният успех.
— Нима това е целият ти живот? Хайде, Мат, разкажи и предисторията!
— Имам двама братя. Един по-голям и един по-малък. Израснахме всички в Южна Калифорния. Постоянно влизахме в конфликти един с друг. Накрая ми писна и реших да замина нанякъде. От разстояние нещата се преценяват по-добре.
Сара се приближи и се притисна до него.
— Женен ли си?
— Отдавна очаквам този въпрос.
Тя го погледна с лукава усмивка.
— Честно казано, доста съм си мислила по него.
— Преди много, много време, когато бях на двадесет, срещнах жената на моите мечти и се ожених за нея — Мат се усмихна замислено. — Но мечтите никога не се сбъдват, Сара. Мечтата постепенно се превърна в кошмар. Твърде малко познавахме живота и двамата. Искахме един от друг неща, които другият не беше в състояние да даде. Най-после поправихме грешката. Сега тя има втори, щастлив брак, и две деца. А аз бях твърде зает, за да опитвам пак.
— Но сигурно си придобил известен… хм… опит.
Държеше ръката й и я отърка по бузата си.
— Имах няколко опита, докато накрая попаднах в твоите ръце.
Сара неочаквано издърпа ръката си и извика:
— Хей, Мат, това не са ли косатки?
— Къде?
— Около двеста метра по-надясно от „Роувър“ — посочи към тъмната вода.
Сред играта на вълните можеше да се види как се появяват и изчезват лъскави черни гърбове с триъгълна перка отгоре. Като се вземеше предвид разстоянието, човек можеше да си даде сметка колко са големи. Издигаха се за момент над водата и изчезваха отново.
— Нали са страхотни!
— Да, тъкмо и аз си помислих същото. Готова съм да ги гледам с часове. Изглеждат ми приятелски настроени, но могат да бъдат и опасни, в състояние са за няколко секунди да разрушат лодката. Удрят се в страничния борд или откъсват витлата — Сара въздъхна. — Жалко, че не сме дошли тук на разходка, а да работим.
— Знам, Сара, но в момента се опитвам да забравя този факт.
— Ще го забравиш, когато се върнеш на „Карена“ — Сара потърси необходимите думи. — Би трябвало да си в морето, когато времето е наистина лошо. Да вадиш сьомгата, когато си измокрен до кости и ти тракат зъбите от студ. Тогава няма да се опитваш да забравяш. Тогава си личи кой колко издържа.
— Ами ти? Много ли си издържлива? Наистина ли трябва да прекараме навътре някоя буря, за да се опознаем съвсем.
Сара само се засмя. Изправи се на пръсти и го целуна бързо по бузата.
— По-добре да се захващаме за работа. Рибата едва ли ще скочи сама в коритата.
Следобедът беше по-малко успешен. Не можаха да уловят кой знае колко риба, макар че работеха без прекъсване.
По-късно Сара гледаше замислено вътрешността на трюма, от който лъхаше хлад. Преценяваше до каква степен е успешен ловът. Предишният сезон беше минал особено успешно, но този не започваше много обещаващо. Сложи отново дървения капак на люка. Помисли си за курсовете по пеене, в които искаше да запише Ейнджи и за плановете си да я прати в по-добро училище. Ако не друго, то на всяка цена трябваше да осигури издръжката й за колежа.
Мат междувременно беше сварил кафе. Сара чувстваше, че все повече се влюбва в този мъж. Противно на волята й, неудържима страст към него изпълваше всяка частица от тялото й. Помисли си, че той сигурно невинаги пътува сам на шикозната си яхта. Коя ли жена нямаше да сметне за най-голям комплимент поканата в такова корабче и от такъв кавалер. Нещо я бодна в сърцето при тази мисъл. Беше поискал да купи рибарска лодка, а тя беше обещала да му намери. След това сигурно ще остане в Чарлстън за през лятото и ще лови риба за удоволствие. После ще изчезне зад хоризонта с приказната си яхта. Раздялата щеше да й причини болка. Но какво можеше да направи, за да го спре?
Избърса потта си с кърпата и погледна към Мат, който току-що излизаше от каютата с две чаши кафе в ръцете си.
— Хм, мирише хубаво! Една чаша ще ми дойде много добре. Сега ще си измия ръцете.
Нави ръкавите на карираната си риза, наведе се през борда и изплакна солта и рибените люспи от ръцете си.
— Какъв е този кораб, дето иде от запад? — Мат кимна в посока към гърба й, докато тя отпиваше първите глътки.
Сара присви очи заради отблясъците на залязващото слънце и погледна натам.
— Малък рибарски кораб. Наричат ги траулери. Ловят риба и я складират на друг по-голям кораб-майка. Сигурно е руски.
Мат я погледна въпросително.