Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Вкаме…
— Ще те блокирам отново и отново, и отново, докато не се научиш да си държиш устата и умът затворени, Потър! — подигра го Снейп, и отново отклони заклинанието.
— Хайде, идвай! — извика той на огромния смъртожаден зад Хари. — Трябва да изчезваме, преди да дойдат от министерството…
— Импеди…
Но преди да завърши заклинанието, мъчителна болка заля Хари. Той се строполи на тревата. Някой крещеше, той със сигурност щеше да умре от болка, Снейп щеше да го изтезава до смърт или лудост…
— НЕ! — изрева гласът на Снейп и болката изчезна така внезапно, както се беше появила. Хари остана да лежи на кълбо на тревата, задъхан и сграбчил пръчката си. Някъде над него Снейп крещеше: — Забрави ли заповедите? Потър принадлежи на Тъмния Лорд — трябва да го оставим жив! Тръгвай! Тръгвай!
И Хари почувства как земята се разтресе под лицето му, когато братът, сестрата и огромният смъртожаден се подчиниха и хукнаха към портите. Хари издаде нечленоразделен, яростен вой. В този момент той не се интересуваше дали ще живее или ще умре. Той отново се изправи на крака и се заклатушка слепешком към Снейп, мъжът, когото вече мразеше колкото самия Волдемор…
— Сектум…
Снейп размаха пръчката си и проклятието отново отскочи. Но Хари вече беше едва на един фут от него и можеше ясно да види лицето му. Снейп вече не се усмихваше или подиграваше. Горящите пламъци разкриха лице, пълно с бясна ярост. Като събра цялата си концентрация, Хари си помисли:
— Леви…
— Не, Потър! — изкрещя Снейп. Чу се силен трясък, Хари отхвръкна назад и тежко се удари в земята. Този път пръчката изхвърча от ръката му. Хари чуваше виковете на Хагрид и лаят на Фанг. Снейп се приближи и го погледна как лежи обезоръжен и безпомощен, както беше лежал Дъмбълдор. Бледото лице на Снейп, огряно от пламъците, бе пропито от същата омраза, която се беше появила преди да прокълне Дъмбълдор.
— Как смееш да използваш собствените ми заклинания, срещу мен, Потър? Аз съм ги измислил, аз — Нечистокръвният Принц! И ти се опита да обърнеш собствените ми заклинания срещу мен, също като мръсния ти баща, нали? А, не… не мисля така…
Хари беше разделен от пръчката си. Снейп отправи заклинание към нея, и тя отхвърча на няколко фута в тъмнината.
— Убий ме тогава! — задъха се Хари, който не усещаше страх, а само ярост и презрение. — Убий ме, както уби него, страхливец…
— НЕ МЕ НАРИЧАЙ СТРАХЛИВЕЦ! — изкрещя Снейп и лицето му се изкриви нечовешки, все едно чувстваше толкова болка, колкото и скимтящото, лаещо куче, заклещено в горящата къща зад него.
Той разцепи въздуха. Хари усети как нещо горещо, го перна подобно на камшик през лицето, и го отхвърли на замята. Искри излязоха пред очите му и въздуха изскочи от тялото му. След това чу шум от размахващи се криле и нещо огромно закри звездите. Бъкбийк налетя на Снейп и той отскочи назад, когато острият като бръснач клюн се насочи към него. Хари седна, главата му все още се въртеше от последния удар в земята. Той видя Снейп да тича колкото сили имаше, а огромният звяр го следваше с подскоци и пищеше, както Хари никога не го бе чувал да пищи.
Хари се изправи и замаяно се огледа за пръчката си, като се надяваше да поднови преследването. Но докато опипваше тревата, знаеше, че ще е твърде късно. Когато намери пръчката си, той се обърна и видя само хипогрифа да обикаля над портите. Снейп беше успял да се магипортира точно отвъд границите на училището.
— Хагрид — измърмори Хари, докато се оглеждаше, все още замаян наоколо. — ХАГРИД?
Той се запрепъва към горящата къща, когато огромната фигура на Хагрид излезе от пламъците с Фанг на гърба. С вопъл на благодарност, Хари се отпусна на колене. Той целият се тресеше, тялото го болеше и дишаше мъчително.
— В ред ли си, Хари? В ред ли си? Говори ми, Хари…
Огромното, космато лице на Хагрид се наведе над Хари и закри звездите. Хари усети миризмата на изгорено дърво и козина. Той протегна ръка и напипа успокояващо топлото и живо тяло на Фанг да трепери до него.
— Добре съм. — изхриптя Хари. — А ти?
— Ми да… Повече ше требе, та да ме довършат…
И Хагрид изправи Хари с такава лекота, че краката на Хари за момент се отлепиха от земята. Под едното око на Хагрид имаше кръв от дълбока порезна рана, и то бързо се подуваше.
— Трябва да загасим къщата ти… — каза Хари. — Заклинанието Агуаменти…
— Бе сигурен бех, че е нещо таквоз. — промърмори Хагрид, вдигна пушещия розов чадър на цветя и каза: — Агуаменти!
Струя вода изскочи от върха на чадъра. Хари също вдигна ръката с пръчката (чувстваше я като оловна) и каза: