Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
Хари се изпързаля към следващия завой и покрай него профуча проклятие. Той се отдръпна зад чифт доспехи, които експлодираха. Хари видя, че братът и сестрата тичаха надолу по мраморното стълбище и запрати заклинания към тях, но уцели няколко вещици с перуки в портрета в края на стълбите. Те с писъци се разбягаха към съседните картини. Хари се измъкна от купчината доспехи и дочу нови викове и писъци. Явно още хора във замъка се бяха събудили…
Отправи се по един кратък път, като се надяваше, че ще скъси дистанцията до Снейп и Малфой, които вероятно вече бяха стигнали до поляните пред замъка. Хари си напомни да не стъпи на изчезващото стъпало, в средата на омагьосаното стълбище, хвърли се през гоблена в края му, надолу по коридора, където се бяха скупчили групичка объркани Хафълпафци в пижами.
— Хари! Чухме шум и някой каза нещо за Тъмния Знак… — започна Ърни Маклагън.
— Махайте се от пътя ми! — изкрещя Хари, разблъска две момчета настрани и се втурна надолу по мраморното стълбище. Дъбовите външни врати бяха отворени, кръв беше размазана по плочника, а няколко ужасени ученика се бяха притиснали към стените, като един или двама все още криеха лицата си в шепи. Гигантският, стъклен часовник на Грифиндор бе разбит от проклятие и рубините със силно дрънчене падаха на пода.
Хари префуча през Входната Зала и излезе в тъмнината. Видя три фигури да тичат през поляната към портите, зад които можеха да се магипортират. Май бяха огромният рус смъртожаден, а малко пред него — Снейп и Малфой.
Студеният нощен въздух нахлу в дробовете на Хари, когато той се затича след тях. Видя проблясване на светлина в далечината, която за момент очерта плячката му. Той не разбра каква е тази светлина и продължи да бяга, но все още не беше достатъчно близо, за да отправи проклятие…
Последва още един проблясък, викове и ответни снопове светлина и Хари разбра. Хагрид беше излязъл от колибата си и се опитваше да спре бягството на смъртожадните, и въпреки че всеки поет дъх сякаш разкъсваше дробовете на Хари, а болката в гърдите му бе като огън, той се забърза. В главата му избухна неканен глас:
— Не Хагрид… Не и Хагрид…
Нещо тежко удари Хари в гърба и той падна напред. Лицето му се заби в земята, кръв шурна от ноздрите му. Той знаеше, още докато се изправяше и вадеше пръчката, че братът и сестрата, които беше изпреварил, го настигаха…
— Импедимента! — изкрещя той, претърколи се, приведе се към тъмната земя, и като по чудо заклинанието му удари единият от двамата, който се прекатури и препъна и другият. Хари скочи на крака и хукна след Снейп.
Вече виждаше огромният силует на Хагрид, осветен от лунния полумесец, който внезапно се беше подал иззад облаците. Русият смъртожаден отправяше проклятие след проклятие към пазача. Но огромната сила на Хагрид, както и грубата кожа, която бе наследил от великанската си майка, явно му осигуряваха защита. Снейп и Малфой обаче продължаваха да бягат. Скоро щяха да са отвъд портите и щяха да могат да се магипортират…
Хари се втурна покрай Хагрид и противника му, прицели се в гърба на Снейп и изкрещя:
— Вкамени се!
Заклинанието му пропусна целта си. Струята червена светлина мина над главата на Снейп. Снейп извика:
— Бягай, Драко! — и се обърна.
Двамата бяха на около двайсет ярда един от друг. Втренчиха се за момент един в друг и после едновременно вдигнаха пръчките си.
— Круц…
Но Снейп парира проклятието, и отхвърли Хари назад, преди той да успее да го довърши. Хари се претърколи и се изправи в момента, в който огромният смъртожаден зад него извика:
— Инсендио!
Хари чу експлозия и танцуваща оранжева светлина се разпростря над тях. Къщата на Хагрид се запали.
— Фанг е вътре, ти зъл… — изкрещя Хагрид.
— Круц… — за втори път извика Хари и посочи към осветената фигура пред себе си, но Снейп отново блокира проклятието. Хари го виждаше, че се усмихва.
— Не ти ще ми правиш Непростими проклятия, Потър! — надвика Снейп надигащите се пламъци, виковете на Хагрид и дивото скимтене на затворения Фанг. — Нямаш куража, нито способностите…
— Инкар… — изрева Хари, но Снейп отново отклони заклинанието, с почти мързеливо махване на ръката.
— Бий се! — извика му Хари. — Бий се, ти страхлив…
— Страхливец ли ме нарече, Потър? — извика Снейп в отговор. — Баща ти никога не ме е атакувал, освен когато бяхме четирима на един, чудя се как би трябвало аз да го нарека?