Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
28. Отпътуването на Принца
Хари се почувства така, сякаш него също го бяха запратили във въздуха. Не можеше да е истина… не можеше да се е случило…
— Да се махаме, бързо. — каза Снейп.
Той сграбчи Малфой за тила и го изблъска през вратата, пред останалите. Грейбек и отрядът брат и сестра ги последваха, като последните двама възбудено си шепнеха. След като излязоха, Хари осъзна, че отново може да се движи. Това което все още го задържаше прилепен към стената, не беше магия, а ужас и шок. Той отхвърли мантията-невидимка в момента, в който смъртожадният с брутално лице, последният в кулата, излизаше през вратата.
— Петрификус Тоталис!
Смъртожадният се изметна, все едно нещо масивно и тежко го бе ударило в гърба и падна на земята, вдървен като восъчна фигура. Едва се удари в земята и Хари вече го беше прескочил и се затича надолу по тъмните стълби.
Ужасът изпълваше сърцето на Хари… Трябваше да стигне до Дъмбълдор, и трябваше да хване Снейп… Някак си двете неща бяха свързани… Можеше да върне нещата назад, ако успееше да събере двамата… Дъмбълдор не можеше да е умрял…
Той прескочи последните стъпала и се закова на място с извадена пръчка. Мъждиво осветеният коридор бе пълен с дим. Част от тавана явно беше пропаднал. Пред него се разразяваше битка, но докато се опитваше да разбере кой с кого се бие, чу омразният глас да вика:
— Свършено е, да вървим! — и видя Снейп да изчезва зад ъгъла в дъното на коридора. Явно двамата с Малфой си бяха проправили път през битката без да пострадат. Хари се хвърли след тях и в този момент един от биещите се се откъсна от битката и тръгна да го пресрещне. Беше върколака — Фенрир. Той се нахвърли върху Хари, преди той да успее да извади пръчката си. Хари се претърколи по гръб, мръсна коса беше натъпкана в устата му, миризмата на пот и кръв изпълваше ноздрите му, усещаше горещ, алчен дъх във врата си…
— Петрификус Тоталис!
Хари усети как Фенрир се стовари отгоре му. С неимоверно усилие избута върколака настрана и се изправи в момента, в който струя зелена светлина се насочи към него. Той се приведе и се хвърли с главата напред в битката. Краката му срещнаха нещо кашкаво и хлъзгаво на пода и той се препъна. Две тела лежаха на пода, надолу с лицата в локва кръв, но нямаше време да провери кои са. Хари видя червена коса, която се развяваше като пламък пред лицето му. Джини се беше вкопчила в битка с тромавия смъртожаден — Амикус, който запращаше проклятие след проклятие към нея, а тя едва ги отклоняваше. Амикус се кикотеше от удоволствие, наслаждавайки се на забавлението:
— Круцио! Круцио! Не можеш вечно да подскачаш, красавице…
— Импедимента! — извика Хари.
Неговото заклинание удари Амикус в гърдите. Той издаде свински звук на болка, издигна се във въздуха и се блъсна в отсрещната стена. Плъзна се по нея и падна зад Рон, Професор Макгонагол и Лупин, всеки от които се бореше с различен смъртожаден. Зад тях Тонкс се биеше с огромен рус магьосник, който запращаше проклятия във всички посоки, така че те рикошираха от стените наоколо и разбиваха камъни, строшиха близкия прозорец…
— Хари откъде се появи? — извика Джини, но Хари нямаше време да й отговори. Той наведе глава и се затича напред, като едва избегна взрива, изригнал над главата му. Снейп не бива да се измъкне, трябваше да настигне Снейп…
— На ти! — извика Професор Макгонагол и Хари зърна как смъртожадната, Алекто, се затича по коридора, с ръце над главата. Брат й я следваше по петите. Хари се втурна след тях, но кракът му се закачи в нещо и той се просна върху нечии крака. Хари се огледа и видя бледото, кръгло лице на Невил…
— Невил, добре ли…?
— До’оре съм… — измърмори Невил, който притискаше стомаха си. — Хари… Снейп и Малфой… притичаха от тук…
— Знам, след тях съм! — каза Хари и отправи проклятие към огромният, русоляв смъртожаден, който причиняваше най-голям хаос. Мъжът извика от болка, тъй като заклинанието го удари в лицето. Той се завъртя, олюля се и се втурна след братът и сестрата. Хари пролази по пода, изправи се и се втурна по коридора, като пренебрегна трясъците долитащи зад него, призивите на останалите да се върне и мълчаливите лица на телата по земята, чиято съдба му беше неизвестна…
Той се хлъзна към ъгъла, маратонките му бяха хлъзгави от кръвта. Снейп беше взел голяма преднина. Възможно ли беше вече да е стигнал до Нужната стая или Орденът беше взел мерки да попречи на Смърнтожадните да се оттеглят по този начин? Хари не чуваше нищо освен собствените си тежки стъпки и дишане, докато тичаше по следващия празен коридор. Тогава видя кървав отпечатък на пода, което значеше, че поне един от бягащите смъртожадни се беше отправил към външните врати, може би Нужната стая наистина беше блокирана…