Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Това ти ли си, Фенрир? — попита Дъмбълдор.
— Да, — изръмжа другият, — радваш ли се да ме видиш, Дъмбълдор?
— Не, не бих казал това.
Грейбек се ухили, показвайки острите си зъби. По долната му челюст се стичаше кръв и той бавно и отвратително си облизваше устните.
— Но ти знаеш колко много обичам деца, Дъмбълдор.
— Това означава ли, че сега нападаш не само на пълнолуние? Това е много необичайно… Желанието ти за човешко месо не може да бъде задоволено веднъж месечно?
— Точно така. — каза Фенрир Грейбек. — Това те шокира, нали Дъмбълдор? Смразява ли те?
— Всъщност не мога да се преструвам, че не ме отвращава малко, — каза Дъмбълдор, — и да, малко съм шокиран, че Драко е поканил точно теб в училището, където живеят негови приятели…
— Не съм го канил. — промълви Малфой. Той не гледаше Фенрир, като че ли дори не желаеше да му хвърли поглед. — Не знаех, че той ще идва.
— Не исках да пропусна екскурзията до Хогуортс, Дъмбълдор. — изръмжа Грейбек. — Не и когато има гърла за прегризване. Вкусно, вкусно…
И хилейки се злобно, той зачопли предните си зъби с жълтеникав нокът.
— Мога да мина на теб за десерт, Дъмбълдор.
— Не. — каза четвъртият смъртожаден остро. Той имаше тежко, брутално лице. — Имаме заповеди. Драко трябва да го направи. Сега, Драко, и бързо.
Малфой показваше по-слаба решимост от всякога. Той изглеждаше ужасен, като погледна лицето на Дъмбълдор, което беше още по-бледо и гледаше отниско, тъй като той се бе приплъзнал още по-надолу по стената на бойниците.
— Няма да остане дълго на този свят и без това. — каза разкривеният мъж, акомпанирайки на кикота на сестра си. — Виж го само. Какво ти се е случило, Дамби?
— О, по-слаби сили, по-бавни рефлекси, Амикъс, — каза Дъмбълдор, — старост, казано накратко. Един ден, може би, ще ти се случи и на теб… ако имаш късмет.
— Какво искаш да кажеш? — извика смъртожадният неочаквано заплашително. — Все същия си, нали Дамби, само говориш и нищо не правиш. Не знам дори защо Черният Лорд си прави труда да те убие! Хайде, Драко, направи го!
В този момент обаче отдолу се чу отново шум от борба и един глас извика:
— Блокирали са стълбите! Редукто! РЕДУКТО!
Сърцето на Хари подскочи. Значи тези четиримата не бяха елиминирали съпротивата, само си бяха пробили път през сражението до върха на кулата и както изглеждаше, бяха създали бариера зад тях.
— Сега, Драко, бързо! — каза сърдито мъжът с бруталното лице.
Но ръката на Малфой трепереше толкова силно, че той едва държеше Дъмбълдор на прицел.
— Аз ще го направя. — изръмжа Фенрир и се започна да приближава Дъмбълдор с протегнати ръце и оголени зъби.
— Казах „не“! — изкрещя мъжът с бруталното лице и последва проблясък, който отхвъли върколака настрани. Той се удари в бойниците и се олюля, личеше че е бесен. Сърцето на Хари бумтеше толкова силно, че изглеждаше невероятно, че никой не го чува как стои там, прикован от магията на Дъмбълдор. Ако само можеше да мърда, щеше да изстреля магия изпод мантията…
— Драко, направи го или отстъпи, за да може някой от нас… — изпищя жената, но точно в този момент вратата се отвори със замах отново и се оттам се показа Снейп, стиснал здраво пръчката си в ръка. Черните му очи обходиха всички — Дъмбълдор, отпуснал се на стената, четиримата смъртожадни, включително разярения върколак, и Малфой.
— Имаме проблем, Снейп, — каза масивният Амикъс, с очи и пръчка насочени към Дъмбълдор, — момчето не изглежда способно да…
Изведнъж нечий друг глас произнесе тихо името на Снейп.
— Сивъръс…
Произнасянето на тази дума изплаши Хари повече от всичко друго случило се тази вечер. За пръв път Дъмбълдор умоляваше.
Снейп не каза нищо, само пристъпи напред и блъсна грубо Малфой настрани. Тримата смъртожадни безмълвно отстъпиха назад. Дори върколакът се беше усмирил.
Снейп погледна за момент Дъмбълдор. Отвращение и омраза се излъчваха от острите черти на лицето му.
— Севъръс, моля те…
Снейп повдигна пръчката си и я насочи право към Дъмбълдор.
— Авада Кедавра!
Струя от зелена светлина се изстреля от края на пръчката на Снейп и удари Дъмбълдор направо в гърдите. Писък от ужас ехтеше в главата на Хари. Ням и обездвижен, той бе принуден да гледа как тялото на Дъмбълдор се изстрелва във въздуха. За част от секундата то увисна като закачено под блестящия череп, после падна бавно надолу като голяма парцалена кукла отвъд назъбените стени и се изгуби от поглед.