Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Сега за тази вечер, — продължи Дъмбълдор, — аз съм малко объркан как точно се случи. Ти знаеше ли, че съм напуснал училището? Но разбира се, — отговори той на собствения си въпрос. — Розмерта ме видя как тръгвам, тя те е осведомила с помощта на хитоумните ви монети, няма съмнение.
— Така е, — каза Малфой — но тя каза, че отиваш да пийнеш по чашка и че ще се върнеш…
— Разбира се, пийнах… и се върнах… криво-ляво — промърмори Дъмбълдор. — Значи ти реши да ми заложиш капан?
— Решихме да издигнем Черния Знак над кулата, та да се разбързаш да видиш кой е бил убит. — каза Малфой. — И работата стана.
— Всъщност, и да и не. — каза Дъмбълдор. — Но мога ли да приема тогава, че никой не е бил убит?
— Един е убит. — рече Малфой и гласът му като че ли отиде една октава нагоре, като го каза. — Един от твоите хора. Не знам кой точно, беше тъмно… Аз прескочих тялото. Трябваше да те чакам тук да се върнеш, само че твоята фениксова тайфа се изпречи.
— Да, правят такива неща. — каза Дъмбълдор.
Отдолу се чуха шумен удар и викове, по-силни от всякога. Звучеше като че ли хора се биеха по спираловидното стълбище, което водеше към мястото, където стояха Дъмбълдор, Малфой и Хари. Сърцето на Хари тупаше бясно в невидимите му гърди. Някой е бил убит… Малфой прескочил тялото… но кой е бил той?
— Все пак има малко време, — каза Дъмбълдор — така че нека обсъдим твоите възможности, Драко.
— Моите възможности! — каза високо Малфой. — Аз стоя тук с пръчка… и се готвя да те убия…
— Мое скъпо момче, нека повече не се преструваме за това. Ако щеше да ме убиеш, ти би го направил веднага след като ме обезоръжи, не би се спрял за да си поговорим сладко за това и онова.
— Нямам никакви възможности. — каза Малфой и изведнъж пребледня колкото Дъмбълдор. — Трябва да го направя! Той ще ме убие. Ще убие цялото ми семейство!
— Разбирам сложността на положението ти. — каза Дъмбълдор. — Защо не ти се противопоставях досега? Защото знаех, че ще те убият, ако Лорд Волдемор разбереше, че те подозирам.
Малфой потрепна при споменаване на името.
— Не се осмелявах да говоря с теб за мисията, с който си бил натоварен, защото можеше да е използвал Легилименция. — продължи Дъмбълдор. — Сега най-после можем да говорим направо… Никаква злина не е направена, не си наранил никого, въпреки че си беше чист късмет, че твоите неволни жертви оцеляха. Аз мога да ти помогна, Драко.
— Не, не можеш. — каза Драко, чието пръчка се тресеше неудържимо. — Никой не може. Той ми каза да го направя, иначе ще ме убие. Нямам избор.
— Не може да те убие, ако вече си умрял. Ела на правата страна, Драко и ние ще те скрием по-добре, отколкото можеш да си преставиш. Нещо повече, мога да изпратя членове на Ордена при майка ти тази вечер, за да скрият и нея. Никой няма да бъде изненадан, че си умрял при опита да ме убиеш — прости ми, но Лорд Волдемор вероятно го очаква. Нито пък смъртожадните ще се изненадат, че сме заловили и убили твоята майка — все пак и те биха направили така. Твоят баща в момента е в безопасност в Азкабан… Когато дойде време, можем да защитим и него. Ела на правата страна, Драко, ти не си убиец…
Малфой погледна Дъмбълдор.
— Но стигнах дотук, нали? — каза той бавно. — Мислеха си, че ще умра при опита, но аз съм тук… и ти си в моя власт… Аз съм този с пръчката… Ти си оставен на милостта ми…
— Не, Драко. — каза тихо Дъмбълдор, — моята милост, а не твоята има значение сега.
Малфой не отговори. Устата му беше отворена, а пръчката му все още трепереше. На Хари му се стори, че пръчката на Малфой се сниши малко.
Изведнъж обаче се чу трополене по стълбите и секунда по-късно Малфой бе пометен настрани от четирима души в черни мантии, които влетяха през вратата. Все още парализиран и с немигащи очи, Хари се взря с ужас в четиримата непознати. Изглежда смъртожадните бяха спечелили битката долу.
Един едър мъж със странно несиметрична ухилена уста се изкиска хиптящо.
— Дъмбълдор сгащен! — каза той и се обърна към една ухилена набита ниска жена, която изглеждаше, като че ли му е сестра. — Дъмбълдор е без пръчка, Дъмбълдор е сам! Браво, Драко, добра работа!
— Добър вечер, Амикус. — каза Дъмбълдор спокойно, като че ли срещаше човека на чаено парти. — А, довел си и Алекто… Очарователно…
Жената се изкиска възмутено.
— Мислиш си, че малките ти шегички ще ти помогнат на смъртния одър, така ли? — присмя се тя.
— Шегички? Не, не, това са обноски. — отговори Дъмбълдор.
— Направи го! — каза непознатият, който стоеше най-близко до Хари, едър, висок мъж със сплъстена посивяла коса и бакенбарди, на който одеждите на смъртожаден изглеждаха прекалено тесни. Той имаше глас, какъвто Хари досега не бе чувал — наподобяваше дрезгаво лаене. Хари долови силната воня на смес от мърсотия, пот, и, без съмнение, кръв, носеща се от него. Мръсните му ръце имаха дълги жълтеникави нокти.