Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Много добре. — мърмореше Дъмбълдор. — Значи смъртожадните са минали от Боргин и Бъркс в училището, за да ти помогнат… Умен план, много умен план… и както казваш, точно под носа ми.
— Да, — каза Малфой, който по някаква странна причина набираше кураж и спокойствие от похвалите на Дъмбълдор, — така беше!
— Но е имало моменти, — продължи Дъмбълдор — когато не си бил сигурен, че ще успееш да поправиш шкафа, нали? И си прибягнал към непохватни и зле обмислени мерки, като да ми изпратиш прокълната огърлица, която попадна в грешни ръце… да сложиш отрова в медовина при много малка вероятност аз да я изпия…
— Да, но ти все пак не разбра кой стои зад тези неща, нали? — усмихна се подигравателно Малфой. Дъмбълдор се подхлъзна леко, явно силата на краката му се изчерпваше. Хари се бореше безуспешно, безмълвно с магията, която го бе сковала.
— Всъщност се бях досетил. — каза Дъмбълдор. — Бях сигурен, че си ти.
— Защо не ме спря тогава? — попита Малфой.
— Опитах се, Драко. Професор Снейп те наблюдаваше по моя заповед.
— Той не изпълняваше твоите заповеди, той е обещал на моята майка…
— Разбира се, че ти е казал така, Драко, но…
— Той е двоен агент, глупаво старче, той не работи за теб, ти просто си мислиш така!
— Трябва да се съгласим, че мненията ни се различават по този въпрос, Драко. Аз вярвам на Професор Снейп.
— Значи не си в час. — усмихна се подигравателно Малфой. — Той много пъти ми предлагаше помощ… искаше цялата слава за себе си… искаше и той да е в играта. „Какво по дяволите правиш?“, „Ти ли изпрати огърлицата, това беше глупаво, можеше да провали всичко“. Но аз не му казах какво правя в Нужната стая и като се събуди утре, всичко вече ще е свършило. Той вече няма да е любимецът на Черния Лорд, няма да бъде нищо в сравнение с мен, нищо!
— Голяма чест. — каза Дъмбълдор меко. — Ние всички сме щастливи, когато нашата усилена работа бъде оценена, разбира се. Но ти сигурно си имал съучастник, все пак… някой в Хогсмийд, някой който е могъл да даде на Кати… ааа…
Дъмбълдор затвори очи пак и поклати глава, сякаш се канеше да заспи.
— …разбира се, Розмерта. От колко време е под магията Империус?
— Най после се сети, а? — присмя се Малфой.
Чу се нов вик отдолу, този път доста по-силен от първия. Малфой пак погледна неспокойно през рамо, после към Дъмбълдор, който продължи:
— Значи бедната Розмерта е била накарана да се промъкне в нейната собствена тоалетна и да подаде тази огърлица на която и да е ученичка от Хогуортс, която влезе сама? А отровната медовина… е, естествено Розмерта е могла да сложи отрова преди да изпрати бутилката на Слъгхорн, смятайки, че това ще бъде моя коледен подарък. Да, добре измислено… добре измислено… Горкият господин Филч не би си и помислил да провери бутилка на Розмерта. Кажи, как поддържаше връзка с Розмерта? Аз си мислех, че всички начини на комуникация в училището и извън него се наблюдават.
— С омагьосани монети. — каза Малфой. Като че ли нещо го караше да говори, въпреки че ръката му, която държеше пръчката, трепереше силно. — Едната беше в мен, другата в нея. Така можех да й изпращам съобщения.
— Това не е ли начина на комуникация, който групата, която наричаше себе си Войнството на Дъмбълдор, използваше миналата година? — попита Дъмбълдор. Неговият глас беше бодър и разговорлив, но Хари видя как той се приплъзва още един инч надолу по стената, докато го казва.
— Да, взех идеята от тях. — каза Малфой с изкривена усмивка. — Както и идеята за отравяне на медовината — взех я от мътнородната Грейнджър, чух я как разправя в библиотеката как Филч не разпознава отварите.
— Моля те, не използвай тази обидна дума пред мен. — каза Дъмбълдор.
— Имаш нещо против да казвам мътнородна, когато се каня да те убия? — изсмя се грубо Малфой.
— Да, имам. — каза Дъмбълдор и Хари видя как неговите крака поддадоха още малко, докато се мъчеше да остане прав. — Но колкото до това, че се каниш да ме убиеш, Драко, ти имаше няколко дълги минути на разположение и бяхме сами. Аз съм по-беззащитен, отколкото ти някога си мечтал да ме намериш, а ти все още не действаш.
Устата на Малфой неволно се изкриви, като че ли беше вкусил нещо много горчиво.