Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Не можеш да отидеш сам! Не си ли даваш сметка… не видя ли…
— Ако ми помогнете да го придържам, — каза Хари без да я слуша, — мисля, че можем да го вкараме вътре.
— Какво се е случило? — попита Дъмбълдор. — Розмерта, какво става?
— Че… черният знак, Албъс…
И тя посочи небето в посока на Хогуортс. Ужас изпълни Хари при произнасянето на тези думи. Той се обърна и погледна.
В небето над училището висеше пламтящият зелен череп със змийски език, знакът на смъртожадните, който те оставяха, когато влизаха в сграда, когато убиваха.
— Кога се появи? — попита Дъмбълдор. Неговата ръка се впи болезнено в рамото на Хари, докато се мъчеше да се изправи.
— Трябва да е било преди минути, не беше там когато изкарах котката навън, но когато се качих горе…
— Трябва да се връщаме в замъка незабавно! — каза Дъмбълдор. — Розмерта, — и въпреки, че се олюляваше малко, той изглеждаше като че ли владее положението, — трябва ни транспорт… метли…
— Имам две зад бара — каза тя с много изплашен вид. — Да отида ли да ги донеса?
— Не, Хари може да го направи.
Хари веднага повдигна пръчката си.
— Акцио метлите на Розмерта!
Секунда по-късно те чуха как входната врата на „Трите метли“ се отваря със силен удар. Две метли се бяха изстреляли на улицата и се носеха към Хари, където се заковаха, вибрирайки леко на равнището на кръста.
— Розмерта, моля те, изпрати съобщение до Министерството. — каза Дъмбълдор, докато сядаше на по-близката метла. — Може би никой в Хогуортс още не е разбрал, че нещо се случва… Хари, сложи си мантията невидимка.
Хари издърпа мантията от джоба и се наметна преди да възседне метлата. Мадам Розмерта вече вървеше, олюлявайки се, обратно към нейното заведение. Хари и Дъмбълдор се отблъснаха от земята и се издигнаха във въздуха. Докато набираха скорост към замъка, Хари хвърли поглед настрани към Дъмбълдор, готов да го хване, ако тръгне да пада, но гледката на Черния Знак изглежда беше подействала на Дъмбълдор като стимулатор. Той се беше привел ниско над метлата с очи, вперени в Знака, а сребристите му коса и брада летяха зад него в нощния въздух. Хари също погледна черепа и страхът вътре в него се разду като отровен мехур, притискащ дробовете му, който го караше да забрави всички други болки и безпокойства.
Колко време бяха отсъствали? Дали отварата за късмет беше престанала да действа на Рон, Хърмаяни и Джини? Дали Знакът не се бе появил над училището заради някой от тях, или Невил, Луна или някой друг член на Войнството на Дъмбълдор? И ако бе така, той беше този, който им каза да патрулират по коридорите, той ги помоли да напуснат леглата си, бъдето щяха да са в безопасност… Щеше ли отново да бъде отговорен за смъртта на приятел?
Като летяха над тъмната криволичеща пътека, по която бяха вървели преди, Хари дочу през свистенето на нощния въздух как Дъмбълдор отново мърмори на някакъв странен език. Той разбра защо, когато почувства метлата си да трепери при прелитането над граничната стена. Дъмбълдор обезсилваше магиите, които самият той бе поставил около замъка, за да могат да влетят на скорост. Черният знак блестеше точно над Астрономическата кула, най-високата на замъка. Това означаваше ли, че убийството беше извършено там?
Дъмбълдор вече беше преминал назъбените бойници и слизаше от метлата. След няколко секунди Хари се приземи до него и се огледа.
Бойниците бяха пусти. Вратата към спираловидното стълбище, което водеше към замъка, беше затворена. Нямаше никакъв знак за водена смъртоносна схватка, нямаше и тяло.
— Какво означава това? — попита той Дъмбълдор, гледайки нагоре към зловещо блестящия зелен череп със змийски език. — Дали това е истинският знак? Някой наистина ли е бил… Професоре?
В мъждивата зелена светлина от Знака Хари видя как Дъмбълдор посяга към гърдите си със своята почерняла ръка.
— Отиди да събудиш Сивъръс. — каза Дъмбълдор немощно, но ясно. — Разкажи му какво се случи и го доведи при мен. Не прави нищо друго, не говори с никой друг и не си сваляй наметалото. Аз ще чакам тук.
— Но…
— Ти се закле да ми се подчиняваш, Хари… тръгвай!
Хари забърза към вратата, която водеше към спираловидното стъбище. Ръката му тъкмо беше сграбчила железният пръстен на вратата, когато чу как някой тича от другата страна. Той се обърна назад към Дъмбълдор, който му направи знак да се отдръпне. Хари хвана пръчката си и пристъпи назад.
Вратата се отвори със замах и някой изхвърча през нея и извика отново „Експелиармус!“.
Тялото на Хари мигновено се вкочани и застина. Той почувства как полита назад към стената на кулата и се подпира на нея като нестабилна статуя, без да може да мръдне или проговори. Той не можеше да разбере как се случи всичко това — Експелиармус не беше магия за обездвижаване.