Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Сър, — изрече задъхано Хари, — сър, аз забравих… за огъня… те идваха към мен и аз се паникьосах…
— Съвсем разбираемо. — прошепна Дъмбълдор. Хари се разтревожи като чу колко немощен беше гласът му.
Те достигнаха брега с лек удар и Хари изскочи от лодката и се обърна бързо, за да помогне на Дъмбълдор. В момента, в които Дъмбълдор стъпи на брега, ръката му с пръчката се отпусна, огнения пръстен изчезна, но инферитата не се показаха от водата. Малката лодка потъна във водата звънтейки и подрънквайки, веригата й също се плъзна в езерото. Дъмбълдор въздъхна дълбоко и се опря на стената на пещерата.
Слагайки ненаранената ръка на Дъмбълдор около раменете си, Хари поведе директора си наобратно около езерото, поемайки неговата тежест.
— Защитата беше… въпреки всичко… добре направена. — каза Дъмбълдор слабо. — Сам никой не би могъл да се справи… Направи го много добре, Хари, много добре…
— Не говорете сега. — каза Хари, уплашен от това, колко неясен беше станал гласът на Дъмбълдор, как се влачеха краката му. — Пестете енергията си, сър… Скоро ще излезем оттук…
— Арката ще се е затворила отново… Ножът ми…
— Няма нужда, порязах се на скалата. — каза Хари решително. — Просто ми кажете къде…
— Тук…
Хари обърса ръката си на камъка и, получила кръвния си данък, арката се отвари незабавно. Те пресякоха външната пещера, като Хари помагаше на Дъмбълдор докато се връщаха през ледената морска вода, която беше изпълнила пукнатината в залива.
— Всичко ще бъде наред. — повтаряше Хари отново и отново, по-обезпокоен от мълчанието на Дъмбълдор отколкото от слабия му глас. — Почти стигнахме… Мога да ни магипортирам и двамата… Не се притеснявайте…
— Аз не съм притеснен, Хари. — каза Дъмбълдор, гласът му беше малко по-силен въпреки ледената вода. — Аз съм с теб…
27. Ударената от светкавица кула
Като излязоха обратно под осеяното със звезди небе, Хари отмести Дъмбълдор върху най-близкия камък и го изправи на крака. Мокър и треперещ, и все още притиснат от тежестта на Дъмбълдор, Хари се концентрира по-силно от когато и да било върху тяхната цел: Хогсмийд. Със затворени очи, стиснал здраво ръката на Дъмбълдор, той пристъпи напред в познатото усещане за ужасно налягане.
Усети, че бяха успели още преди да си отвори очите, защото мирисът на сол и морският бриз бяха изчезнали. Двамата с Дъмбълдор бяха целите мокри и трепереха насред тъмната „Хай Стрийт“ в Хогсмийд. За един смразяващ момент въображението му показа как още Инфери пълзят към него от околните магазини, но като примигна видя, че нищо не мърдаше. Всичко беше застинало в пълна тъмнина, нарушавана само от няколкото улични лампи и осветени високи прозорци.
— Успяхме, Професоре! — прошепна Хари с усилие. Изведнъж си даде сметка, че чувства изгаряща болка в гърдите. — Успяхме! Взехме Хоркрукса!
Дъмбълдор се олюля срещу него. За момент Хари си помисли, че Дъмбълдор е изгубил равновесие заради неговото неумело апаратиране. После той видя в далечната светлина на една улична лампа, че неговото лице е по-бледо и мокро от когато и да било.
— Сър, добре ли сте?
— Бил съм и по-добре. — каза Дъмбълдор отпаднало, въпреки, че ъгълчетата на устата му потрепваха. — Тази отвара… не беше здравословна напитка…
И за ужас на Хари, Дъмбълдор се свлече на земята.
— Сър, няма нищо, вие ще се оправите, не се тревожете…
Той се огледа отчаяно за помощ, но не се виждаше никой. В главата му беше само мисълта, че трябва някакси да отведе Дъмбълдор в болничното крило.
— Трябва да ви отведем до училището, сър… Мадам Помфри…
— Не. — каза Дъмбълдор — Нуждая… се от Професор Снейп… Но аз не мисля… Аз мога да вървя много далече, само сега…
— Да… сър, слушайте… ще почукам на някоя врата, ще намеря къща, където да останете… след това мога да изтичам и да доведа Мадам…
— Сивъръс. — каза ясно Дъмбълдор. — Трябва ми Сивъръс…
— Добре тогава, Снейп… но ще трябва да ви оставя за момент, за да мога да…
Преди Хари да може да мръдне, обаче, той чу как някой тича. Сърцето му подскочи. Някой ги е видял, някой знаеше, че им трябва помощ. И като се огледа, Хари съзря как Мадам Розмерта тича по тъмната улица към тях обута в пухкави чехли на високо токче и облечена във вечерна рокля бродирана с дракони.
— Видях ви да се апаратирате, докато пусках пердетата в спалнята! Слава Богу, слава Богу, не можех да си помисля какво… но какво му има на Албъс?
Тя спря, дишайки тежко, и се взря с широко отворени очи в Дъмбълдор.
— Той е ранен. — каза Хари. — Мадам Розмерта, може ли той да остане в „Трите метли“, докато аз отида до училището и доведа помощ?