Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
Бокалът се напълни и изпразни още веднъж. Сега дишането на Дъмбълдор заглъхна. Хари се паникьоса, той инстинктивно знаеше единствения начин да вземе вода, защото Волдемор го беше планирал… така че хукна към ръба на скалата и потопи бокала в езерото, изваждайки го пълен догоре с ледена вода, която не изчезва.
— Сър…
Очите на Дъмбълдор трепнаха, сърцето на Хари подскочи.
— Сър, вие…
— Вода… — изграчи Дъмбълдор.
— Ето. — извика Хари и мушвайки се напред той наклони водата несръчно към лицето на Дъмбълдор.
Това беше най-доброто, което можеше да направи, защото леденото чувство на ръката, недържаща чашата не беше от продължителния студ на водата. Лигава бяла ръка беше хванала китката му и съществото, на което тя принадлежеше, го дърпаше назад. Повърхността на езерото не беше вече огледална — тя се пенеше и навсякъде, където Хари погледнеше, бели глави и ръце изплуваха от тъмната вода. Мъже, жени и деца с хлътнали и слепи очи се движеха към скалата — армия от мъртъвци излизаше от черната вода.
— Петрификус Тоталус! — извика Хари, борейки се да не се отдели от намокрената повърхност на острова и насочвайки пръчката към инферито, което държеше ръката му. То го пусна, падайки назад, цопвайки във водата, Хари се изправи на краката си, но много повече инфери се катереха по скалата, техните костеливи ръце се промъкваха по хлъзгавата му повърхност, празните им матирани очи го гледаха. Те влачеха подгизнали парцали, хлътналите лица го гледаха злобно.
— Петрификус тоталус! — Хари изрева отново връщайки се назад и размахвайки силно пръчката във въздуха, шест или седем от тях бяха сразени, но много повече идваха към него. — Импендимента! Инкарцерус! — Няколко от тях се препънаха, едно или две бяха вързани с въжета, но качващите се на скалата просто стъпваха върху падналите тела. Все още шибащ въздуха с пръчката си, Хари изкрещя — Сектумсемпра! СЕКТУМСЕМПРА! — Но въпреки, че рани се появяваха по мокрите им парцали и ледената им кожа, те нямаха кръв, която да изтича. Те вървяха безчувствени, с разтворени, съсухрени ръце към него и връщайки се назад, той почувства ръце да го обграждат и отзад — тънки и безплътни (?) ръце студени като смъртта, краката му се вдигнаха от земята, когато го вдигнаха и понесоха, бавно и сигурно назад към водата, и той знаеше че няма спасение, че ще се удави и ще стане още един мъртъв пазач на част от разбитата душа на Волдемор.
Но тогава през тъмнината изригна огън — пурпурен и златен, огнен пръстен, които заобиколи скалата, така че инферитата, които държаха плътно Хари се препънаха — не можеха да преминат през огъня и да се върнат във водата. Те пуснаха Хари, той се удари в земята, хлъзна се по скалата, ожули си ръцете, след това се покатери обратно, вдигайки пръчката си и оглеждайки се наоколо.
Дъмбълдор отново беше на крака, блед като всеки от заобикалящите го инфери, но и по-висок, разбира се. Огънчета танцуваха в очите му, пръчката му беше вдигната като факел и от края й изригваха пламъците като огромно ласо, заобикаляйки ги всичките с топлина. Инферитата се блъскаха един в друг, възнамерявайки слепешката да избягат от огъня, които ги обграждаше…
Дъмбълдор взе медальона от съда и го прибра в мантията си. Безмълвно той изжестикулира към Хари да се приближи. Объркани от пламъците, инферитата изглежда не забелязаха, че плячката им се изплъзва, когато Дъмбълдор поведе Хари към лодката, огненият пръстен се движеше с тях, около тях, обърканите инферита ги придружиха до ръба на водата, където те с облекчение се плъзнаха обратно в тъмните си води.
— Аз съм слаб. — каза Дъмбълдор.
— Не се притеснявайте, сър. — каза Хари веднага, обезпокоен от изключителната бледност и изтощение на Дъмбълдор. — Не се притеснявайте. Аз ще ни върна обратно… Облегнете се на мен, сър…
Хари, които трепереше целия, си помисли за момент, че Дъмбълдор може да няма сила да се качи в лодката, той се олюля малко, когато се опита да го направи, всичките му сили изглежда отиваха да поддържа защитния огън около тях. Хари го хвана и му помогна на седне. В момента, в който бяха в безопасност вътре, лодката започна да се движи назад през черната вода, отдалечавайки се от скалата, все още заобиколена от огнения пръстен и изглеждаше, че инферитата, натрупали се отдолу, не смееха да изплуват.