Дявол под прикритие

До този момент Киър понасяше процедурите без коментар. Но когато тя взе малка стъклена спринцовка, разви металното капаче в края и прикрепи дълга тънка игла, беше ясно, че всичко това изобщо не му харесва.

— Каквото и да е това — каза той, — нямам нужда от него.

— Хиподермична спринцовка — обясни Гарет. — Ще инжектирам разтвор в раната, за да направя зоната нечувствителна.

Киър премигна бързо няколко пъти.

— Не, няма — каза той твърдо.

Гарет се обърка за миг, след което му се усмихна успокоително.

— Знам, че перспективата за инжекция може да изглежда малко плашеща. Но това е само едно бързо боцване, нищо повече. — Виждайки упоритостта, изписана на лицето му, тя продължи: — Господин Макрей, трябва да почистя раната, преди да я затворя с конци. Процесът ще бъде неприятен и за двама ни, ако не ми позволите да ви направя първо обезболяваща инжекция.

— Направете каквото трябва — отвърна той, — но без инжекция.

Гарет се намръщи.

— Алтернативата е или едно бързо боцване с игла, или няколко минути непоносима болка. Кое звучи за предпочитане?

— Непоносима болка.

Погледът на Гарет срещна този на Мерит в тиха молба за помощ.

— Киър — започна нежно Мерит, — можете да се доверите на д-р Гибсън. Това ще улесни работата й, ако сте напълно неподвижен.

— Ще бъда — обеща той.

— Така или иначе ще бъдете убоден с игла — каза тя.

— Не и хиподермична. — Той хвърли мрачен поглед към спринцовката, която — Мерит трябваше да признае пред себе си — изглеждаше доста плашеща.

— Имам много опит в поставянето на инжекции — увери го Гарет. — Ако просто ми позволите…

— Не.

— Няма дори да се налага да гледате. Ще обърнете главата си настрани, ще си изтананикате някаква мелодийка, докато аз…

— Не.

— Хиподермичната спринцовка се използва повече от двайсет години — възрази д-р Гибсън. — Тя е безопасна и високоефективна. Изобретена е от един блестящ лекар, който използва като модел ужилването на пчела. — Като се опитваше да измисли начин да го убеди, тя добави: — Шотландски лекар.

Това привлече вниманието на Киър.

— Името му?

— Д-р Александър Ууд.

— От коя част на Шотландия?

— Единбург.

След като изруга под нос, той въздъхна и каза рязко:

— Продължавайте, тогава.

Мерит преглътна усмивката си, знаеше точно какво мисли Киър. Той нямаше как да откаже въпросната инжекция, щом е открита от негов сънародник.

Двете жени се спогледаха с облекчение над главата му. Мерит подаде на Киър чашата с уиски и той я гаврътна, докато Гарет пълнеше спринцовката. По нейно искане Киър се плъзна по-надолу на дивана и зае хоризонтална позиция. Мерит коленичи на пода, а Киър подпря брадичка на ръцете си. Тя се усмихна на етическото му изражение. Това малко й напомняше за баща й, който смяташе оплакването за връх на слабостта.

Вниманието й беше привлечено от блясъка на тънката стоманена верижка около врата му. И малката златна висулка, закачена на нея — всъщност не висулка, а ключе. Тя го докосна с върха на пръстите си и му хвърли въпросителен поглед.

— Подарък от майка ми — обясни той.

— Какво отключва?

Последва дълго колебание, преди той да отговори:

— Не знам.

— Стойте спокойно — обади се Гарет. — Отначало ще усетите леко парене, но то ще премине, когато мястото изтръпне.

Киър трепна, когато иглата влезе. Очите му бяха полузатворени и той остана напълно неподвижен.

— Продължавайте да дишате — прошепна Мерит.

Той издиша, клепачите му се вдигнаха и погледът му срещна нейния.

Много нежно Мерит вдигна ръка, за да отметне кичурите тежка коса, паднали на челото му. Тя остави ръката й да се задържа малко по-дълго върху златните вълни, знаейки че ако Гарет забележи, няма да каже на никого.

— Готово — каза накрая лекарката. — Това беше. Сега ще промия раната. Кажете ми веднага, ако усетите дискомфорт.

Докато Гарет промиваше и почистваше мястото, Киър обърна глава и каза през рамо: