Дявол под прикритие

Но имаше чувството, че е такъв.

— Слушате ли? — чу го тя да я пита.

Мерит набързо се консултира с онази малка част на мозъка си, която внимаваше.

— Току-що описвахте как наливате течността в горещите казани.

— Да. След това се загрява отдолу, за да започне издигането на парата…

Колко перфектно беше подстригана косата на тила му, прецизна линия, която тя копнееше да проследи с върховете на пръстите си. Кожата му беше настръхнала след мократа кърпа и тя дръпна одеялото върху красивите му широки рамене.

Тя вдигна поглед, когато чу отварянето на входната врата и приглушените гласове, идващи от фоайето. Лакеят дойде до прага на салона и обяви:

— Д-р Гибсън е тук, милейди.

Мерит бързо се изправи. Виждайки, че Киър също се приготвя да стане, тя го спря:

— Не, стойте неподвижно.

Гарет Гибсън влезе в салона и вдигна с лекота обемистата лекарска чанта, сякаш тънките й пръсти бяха подсилени със стоманени конци. Тя притежаваше подредената, чиста свежест на ученичка с гъста кестенява коса, прибрана в плитки, от които не се отклоняваше и косъм.

Проницателните й зелени очи омекнаха, когато размени кратка прегръдка с Мерит.

Само жена с голяма увереност и решителност би могла да стане първата — и засега единствена — лицензирана жена-лекар в Англия. Гарет притежаваше и двете качества в изобилие. Тъй като нито едно медицинско училище в Англия не приемаше жени, тя бе учила френски език, за да може да спечели медицинска степен в Сорбоната в Париж. След завръщането си в Англия беше получила медицинския си лиценз, като откри вратичка, която Британската лекарска асоциация затвори веднага, щом разбраха, че е успяла да се промъкне през нея.

Мерит се бе сприятелила с Гарет в течение на много социални събития, но това беше първият път, когато се нуждаеше от професионалните й услуги. Обикновено би изпратила за по-възрастния лекар, на който семейството й винаги беше разчитало, но Гарет беше обучена в най-модерните и усъвършенствани хирургически техники.

— Благодаря ти, че дойде — възкликна Мерит. — Прости ми, че ти прекъснах вечерта, надявам се, че не съм разсърдила съпруга ти.

— Ни най-малко — увери я д-р Гибсън. — Итън трябваше да вземе влак до Шотландия, за да се погрижи за нещо, което изникна внезапно. Малкият Кормак вече е сложен да спи и за него се грижи бавачката.

Мерит се обърна, за да я представи на Киър, и се намръщи, когато видя, че се е изправил.

Той й хвърли възмутен поглед, като придърпа плътно одеялото върху гърба си.

— Д-р Гарет Гибсън, това е господин Макрей, който не бива да става, тъй като е бил намушкан с нож преди малко.

Д-р Гибсън се приближи бързо до него.

— Седнете, приятелю. Всъщност, защо не легнете по корем, за да мога да видя раната?

— Това е по-скоро драскотина, отколкото рана — промърмори Киър и се отпусна на дивана. — Единственото, от което се нуждая, е малко уиски и превръзка.

В гласа на д-р Гибсън имаше усмивка, когато отговори:

— Уискито наистина може да се използва като антисептик, но бих го препоръчала само в краен случай, тъй като изливането му върху отворена рана може да увреди откритите тъкани. Бих предпочела да го налея в чаша и да го пия чисто върху лед.

— Обичате ли уиски? — попита Киър.

— Обичам — дойде бързият й отговор, който Мерит можеше да види, че спечели моменталното му благоразположение към нея.

— Господин Макрей е дестилатор от Айли — обясни тя на Гарет. — В Лондон е по работа.

— Ще ми кажете ли какво точно се случи? — попита Гарет и изслуша разказа му за нападението, докато миеше ръцете си. — Изненадана съм, че крадец се е опитал да нападне мъж с вашия ръст — коментира тя и протегна насапунисаните си ръце, докато Мерит поливаше чиста вода. — Не сте човек, когото някой би взел за лесна плячка.

— И дяволът знае, че нямам вид на мъж, който носи ценности — каза Киър иронично.

Гарет коленичи до дивана, за да разгледа раната, внимателно обработвайки кожата около нея.