Дявол под прикритие

Коментарът сякаш я накара да се засрами.

— Нямам нищо против, ако искате да го задържите. Но… защо го направихте?

Киър сви рамене.

— Това не е моят начин да отделя едно чувство и да го изследвам как работи.

Мерит наклони глава и го изгледа внимателно.

— Искали сте го като трофей, може би? За да ви напомня някой ден за завоевание, което сте направили.

Усмивката му изчезна. Не мислеше, че тя наистина вярва в това, но предположението — самата идея за това — го изпълни с възмущение.

— Не. Не съм груб човек, който би гледал на вас като на нещо, което трябва да се спечели.

Изглежда осъзнавайки, че е искрено обиден, Мерит побърза да каже:

— О, не исках да намеквам…

— Може да имам груби обноски, но знам как да бъда нежен с жена…

— Да. Разбира се. Не трябваше да се изразявам така…

— А колкото до това, че се нуждая от нещо, което да ми напомня… — Възмущението на Киър се задълбочи. — За толкова плитък ли ме мислите, че да имам нужда нещо да ми напомня за жена, която някога съм държал в ръцете си? Как бих могъл да ви забравя? Най…

Той беше прекъснат, когато Мерит взе лицето му в ръцете си и го целуна отново. Искаше му се да каже още нещо, но устата й беше прекалено сладка, за да устои. Той се отвори към нея — гладен за сладката, влажна мекота, неспособен да се въздържи да не вземе колкото може повече. Ерекцията му се събуди с нова сила. Замаян от похот, той зарови ръка в кадифето на полите й и започна да ги вдигна нагоре, след което осъзна какво прави.

Прекъсна целувката задъхан.

— Не повече — дрезгаво произнесе той, — иначе ще ви изям на часа.

Мерит кимна и спусна зачервеното си лице към гърдите му, заравяйки устни в пружиниращото руно. Върховете на пръстите й проследиха фината верижка около врата му чак до малкото златно ключе и тя се заигра небрежно с него. Топлият й дъх премина през къдриците, карайки зърната му да настръхнат, когато тя попита:

— Гладен ли сте?

— Да, току-що го казах.

Бузата й се завъртя върху гърдите му.

— Имах предвид вечерята. Ще накарам готвачката да затопли малко задушено — продължи Мерит, преди той да успее да отговори — и ще ви донеса чиста риза. Лакеят ми случайно прокара ръкав през прясно мастило миналата седмица и въпреки че го изпрахме два пъти, не можахме да премахнем петното напълно. Предполагам, че все още е в коша с неща, които събираме за нуждаещи се.

Киър въздъхна развеселено.

— Мисля, че отговарям на изискванията.

Мерит започна да се надига от него разколебана и леко прокара длан по гърдите му. Прилив на червенина заля бледата й кожа.

— Вие сте красив мъж — произнесе тя.

Докосването й изпрати тръпка през него. Трябваше да стегне всичките си мускули, за да не се извие в дъга под ръката й. Беше неприлично колко много я искаше.

Той отговори с приглушен глас:

— Радвам се, че ме намирате такъв, скъпа. Но на света няма нищо и наполовина по-дръзко и прекрасно от вас.

— Прекрасно?

— Нещо повече. Прекрасна като светлина над морето или стихотворение към музика.

Мерит се усмихна, докато ставаше от дивана и оправяше дрехите си. Той обожаваше начина, по който тя приглажда корсажа и полите си, като ловко ги подръпва.

— Стойте там — каза тя. — Ще приготвя всичко само за миг.

Тя излезе бързо, жена, която обича да организира нещата. Киър седна и бавно разтърка лицето си. Това беше най-лошата грешка, която беше правил, съгласявайки се да дойде на вечеря. Беше лудост.

И въпреки че беше адски щастлив да е тук, с нея, едва дишаше.