Дявол под прикритие

Оуен, от друга страна, лекомислен младеж, едва излязъл от тийнейджърска възраст, не искаше да се връща в Айли.

— Има толкова много неща, които още не съм правил в Лондон — протестираше той.

— Да — сухо отвърна Слорак, — и добре, че ще се върнеш в Айли, преди да ги направиш. — Обръщайки се към Киър, възрастният мъж каза: — Ще ми опява по целия път към къщи. Но дадох дума на майка му, че ще го пазя от неприятности. — След което добави мрачно: — Бих предпочел да ви взема обратно с нас.

Киър му се ухили.

— Не се притеснявай, ще се пазя от беди.

— Лондон не е място за такива като теб, млади Макрей. — Не оставай и ден повече, отколкото е нужно.

— Няма.

След като видя, че двамата си тръгват, Макрей тръгна да търси такси. Докато минаваше покрай строителни скелета, багер с парна машина, фабрика и жилищна сграда, той си помисли, че реакцията на Слорак към петмилионния град е напълно разбираема. Имаше прекалено много движение и шум, прекалено много от всичко за човек, свикнал с хладната зелена тишина на шотландски остров.

Но когато си помисли, че ще види Мерит вечерта, той се изпълни с очакване. Копнееше за компанията й, сякаш беше дрога. Не, не наркотик… искрица магия в обикновения живот. Добрият живот, който той обичаше.

Но знаеше дълбоко в душата си каква опасност представлява Мерит за него. Колкото повече я опознаваше, толкова повече щеше да расте този копнеж, докато всякакъв шанс за щастие не се изплъзне като пясък между пръстите му. Щеше да прекара остатъка от дните си, погълнат от желание за жена, която винаги щеше да бъде толкова далеч от обсега му, колкото и най-далечната звезда.

Въпреки всичко… трябваше да я види за последен път. Щеше да си позволи това. След това щеше да свърши работата си в Лондон и да се върне в Айли. Петстотин мили съвсем нямаше да са достатъчно разстояние между тях.

Точно в осем часа, беше казала тя.

Когато Киър мина покрай фризьорски салон с табела, рекламираща „Подстригване — едно пени, бръснене — половин пени“. Салонът беше спретнато място, с огледала по стената, рафтове, пълни с бутилки тоник, и кожен стол с регулируеми облегалки за главата и краката.

Може би трябваше да се спретне малко преди вечерята? Той прокара ръка през обраслата си коса. Да… дивите кичури биха могли да се обуздаят с известно опитомяване.

Той влезе предпазливо в салона.

— Заповядайте, сър — покани го бръснарят, весел мъж с изкусно извити мустаци. — Подстригване и бръснене?

— Подстригване — отвърна Киър.

Бръснарят посочи към стола:

— Ако обичате, сър.

След като Киър седна, мъжът регулира облегалките и му подаде картичка, на която бяха напечатани дузина малки илюстрации на мъжки глави.

— За какво е това? — попита Киър, разглеждайки я внимателно.

— За да си изберете стил. — Бръснарят показа няколко от рисунките. — Тази се нарича „Любим“, това тук е френска подстрижка, а тази е „Кавалер“…

Киър, който не знаеше, че има избор, освен „късо“ и „не съвсем късо“, разгледа изображенията. Той посочи една, на която косата беше подстригана и подредена.

— Тази?

— Добър избор. — Бръснарят обиколи стола, за да огледа главата му от различни ъгли. Той се опита да прокара гребен през тежките, леко къдрави кичури, и спря. — Хм.

Работата ще е като за две прически на една глава.

След като изми и изплакна косата на Киър в порцеланова мивка, бръснарят го върна обратно на стола и върза кърпа около врата му. Последва дълго подрязване и оформяне, първо с ножица, после с машинки за подстригване, които изрязват слоеве в кичурите при всяко натискане на свързаните с опънати пружини дръжки. Накрая бръснарят използва бръснач, за да оформи добре тила в права линия.

— Да подстрижа ли брадата ви, сър?

— Да.

Мъжът замълча, гледайки Киър замислено.

— Може да обмислите пълно бръснене — предложи той. — Със сигурност ще ви отива.

Киър поклати глава.

— Трябва да запазя брадата.

Като гледаше съчувствено, бръснарят попита:

— Пъпки? Белези от шарка?

— Не точно. — Тъй като мъжът сякаш очакваше обяснение, Киър продължи неловко: — Ами-и-и… аз и приятелите ми сме грубички, нали разбираш. Това е нашият начин да се пазим от подигравки и обиди. Всеки път, когато си избръсна брадата, започват да ми се присмиват. Пращат ми въздушни целувки, наричат ме хубавец и разни такива. Никога не се уморяват. А селските момичета започват да флиртуват, да се занасят с моята дестилерия и да се месят в работата ми. Досадно е.