Дявол под прикритие
- Автор: Клейпас Лайза
- Серия: „Рейвънел“ #7
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- Год: ЕРГОН
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Дявол под прикритие». Краткое содержание книги:
Бръснарят го гледаше смутено.
— Значи недостатъкът, който се опитвате да скриете, е… че сте прекалено красив?
Един плешив мъж на средна възраст, седнал в зоната за чакане, реагира с насмешливо сумтене.
— Глупости! — възкликна той. — Насладете се, докато можете, е моят съвет. Красивата обувка един ден ще бъде грозен чехъл.
— Какво каза той, племеннико? — попита старецът до него, вдигайки метален рог до ухото си.
Мъжът отговори в рога:
— Този млад човек казва, че е прекалено красив.
— Прекалено красив? — повтори старият чудак, нагласи очилата си и присви очи към Киър.
— Кой си въобразява, че е, нахалният глупак, да не си мисли, че е херцогът на Кингстън?
Развеселен, бръснарят се опита да обясни:
— Негова светлост, херцогът Кингстън, обикновено е смятан за един от най-добре изглеждащите мъже.
— Знам… — започна Киър.
— Той предизвика много скандали на времето — продължи бръснарят. — Все още се шегуват затова в „Пънч“. Карикатури с припаднали жени и т. н.
— Красив като Отело — така разправят — обади се мъж, който метеше по пода отрязаната коса.
— Аполон — сухо го поправи бръснарят. Той използва една суха четка, за да почисти косата от врата на Киър. — Предполагам, че досега Кингстън вече е загубил голяма част от прословутите си златни къдрици.
Киър се изкуши да му възрази, тъй като беше срещнал херцога малко по-рано същия ден и лично бе видял, че херцогът все още е с всичката си коса. Той обаче се замисли и сдържа езика си.
След като се прибра в апартамента си, Киър загря достатъчно вода, за да се изтърка и измие старателно, като използва много сапун. Облече се в чисти дрехи, лъсна обувките си и се нагласи възможно най-представително. Кратка консултация с картата на Лондон разкри, че Карнейшън Лейн е само на няколко минути пеша. Преди да тръгне, той пъхна половин пинтова бутилка с уиски във вътрешния джоб на палтото си.
Вечерта беше хладна и влажна, луната спадна до бледо сияние зад тъмната мъгла. Пристанището беше утихнало, изпълнено с по-леки шлепове, рибарски лодки, сега закотвени, мачтите на един голям кораб сочеха нагоре като ребрата на оглозган труп.
Киър се отдалечи от доковете към главния път, мина покрай малки алеи и пътеки, дълбоко засенчени от надвиснали стрехи. Работници и собственици на магазини бяха заключили и се бяха прибрали за през нощта и сега започнаха да се появяват други хора: проститутки, мошеници, просяци, улични музиканти, моряци, черноработници. Скитници с бутилки джин висяха по вратите, докато други се гушеха по стълбищата. Една група бяха запалили малък огън от боклуци под каменната арка на моста над канала.
Уличните лампи бяха малко по тези места и досега не беше видял и следа от полиция. Киър се държеше настрани от старите, дървени тротоари, докато група пияни гуляйджии се разхождаха покрай тях, пеейки. Лека усмивка се появи по устните му, когато си помисли за това, което баща му казваше, когато някой е стигнал толкова далеч: „Момчето не е само тази вечер“.
Когато Киър тръгна отново по улицата, го обзе странно чувство, че нещо не е наред. Една сянка се плъзна по тротоара и тръгна бързо зад него. Преди да успее да се обърне и да види какво е, той усети блъскане в гърба. Силата на удара го отпрати в тъмна уличка и той се блъсна в тухлена сграда.
Още не беше успял да си поеме напълно дъх, когато една силна ръка стисна тила му и го притисна към стената. Ядосан, той започна да се извива и усети удар от дясната страна на гърба си.
Извърна се с лице към нападателя, използвайки повдигнатата си предмишница, за да се освободи. Прекалено късно видя проблясъка на нож в свободната ръка на мъжа. Ножът се смъкна и удари Киър в гърдите, но острието беше отклонено от стъклената бутилка в джоба на палтото му. Той хвана нападателя за китката, прегъна ръката му в лакътя и се обърна настрани, за да спечели предимство. След това беше лесно да извие ръката на мъжа, сякаш откъсва крило на печено пиле. Хрущенето на изкълчено рамо беше придружено от вик на агония и ножът изтрака на земята.
Киър стъпи върху ножа и хвърли на нападателя зъл поглед. Сега беше честен бой.
— Ела тук — изръмжа той, — не се промъквай зад гърба ми, подъл гадняр.
Мъжът избяга.
Запъхтян, Киър протегна ръка и взе малкия сгъваем нож. От устните му излезе ругатня, когато видя кървавата струйка по него; протегна се и напипа болезненото място на гърба си.
Страхливото копеле бе успяло да го намушка.
Още по-лошо — щеше да накара Киър да закъснее за вечеря.
Седма глава
Господин Киър Макрей
Лейди Мерит Стърлинг
Макар Мерит да знаеше, че Киър може да не приеме поканата й за вечеря, тя беше решила, че ще е оптимистка. Двете с готвачката, госпожа Чалкър, бяха съставили просто меню, пикантно ястие от говеждо месо, селски хляб и за десерт — сладкиш с мармалад, покрит със захарна глазура и нежни захаросани корички.
В осем и половина, когато още нямаше и следа от Макрей, започна да я обзема отчаяние. Тя се разхождаше неспокойно из малката къща, която с Джошуа бяха купили от пенсиониран морски капитан. Къщата, със своите очарователни куполи, фронтони и телескоп на горния етаж, беше разположена на невисок хълм, от който се виждаше морето. Мерит обичаше свободата и уединението на собственото си домакинство, но имаше моменти, когато я застигаше самота. Като сега, например.
Тя отиде и седна до камината. Погледна часовника над полицата. Осем и четирийсет и пет.
— Досадно — промърмори тя мрачно. — Не биваше да се опитвам да принуждавам горкия човек да идва. — Тя се намръщи и въздъхна. — Което означава повече сладкиш за мен.
Веселият звук на механичния звънец наруши тишината.
Нервите на Мерит звъннаха от облекчение и вълнение и тя едва се сдържа да не скочи като ученичка. Пое си дълбоко въздух, приглади полите си и отиде от салона във фоайето. Лакеят й, Джефри, беше отворил вратата и говореше с някой от другата страна на прага.
— Можеш да поканиш госта ми да влезе — каза тя.
Джефри се обърна към нея със смутено изражение.
— Няма да влезе, милейди.
Озадачена, Мерит се приближи до вратата и направи знак на лакея да се отдръпне.
Отвън стоеше Макрей, разрошен, без шапка, но спиращ дъха красавец. За нейна изненада косата му беше подстригана и оформена в къси кичури с цвят на кехлибар и злато. Той излъчваше хладната, чувствена привлекателност на изгубен ангел, нарисуван от Кабанел.