Дявол под прикритие
- Автор: Клейпас Лайза
- Серия: „Рейвънел“ #7
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- Год: ЕРГОН
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Дявол под прикритие». Краткое содержание книги:
— В Хемпшир му казваме мъгла.
Киър си пое въздух, когато усети как тя се сгушва по-близо до него. Тялото му беше твърдо и тежко, изпълнено с огромно желание. Всяка клетка настояваше да я вземе, да я обладае. Вместо това, той наведе глава и опря буза до косата й. Останаха тъй, докато тъмната нощ пееше навън дъждовна песен.
— В този миг — прошепна той — съм по-щастлив от всякога.
Гласът й беше заглушен в гънките на ризата му.
— Тогава останете.
Сърцето на Киър подскочи. Импулсивна е, мина през ума му. А той не искаше да е нещо, за което по-късно тя може да съжалява. Не искаше да й причини нито миг на болка или скръб, след като вече беше получила своя дял и от двете.
— Не — прошепна той. — Достатъчно трудно е да ви оставя така… не влошавайте ситуацията.
— Останете една нощ. Само една.
Никога досега не му се беше случвало да е толкова ужасно възбуден и разочарован. Би било толкова лесно да си позволи да забрави всичко, освен удоволствието от тялото й. Но един от тях трябваше да мисли за последствията и очевидно това трябваше да е той. Нямаше друг избор, освен да спре това сега.
Като я пусна, той рязко каза:
— Не знаете за какво ме молите.
— Моля за подарък — една нощ с вас.
На Киър му се искаше да потъне в земята. Това, че тя се изрази така — сякаш правенето на любов с него би било подарък от него за нея, вместо обратното… го опустоши. Само с няколко думи бе поела собствеността върху него от главата до петите.
Копнееше да й го каже. Но вместо това реши да бъде груб. Щом трябва да я обиди за нейно добро — така да бъде! Надяваше се само тя да не се разплаче. Може би вместо това щеше да го зашлеви през лицето — той предпочиташе това, вместо сълзи.
— По дяволите, не съм джентълмен — сопна й се той. — Няма да има красиви думи и добри маниери. Ще прехвърля крак, ще разтреса леглото и когато свърша, ще ви потупам по задника на излизане. Ако това търсите, кажете ми къде е стаята ви и да започваме.
Но не последва възмущение. Нямаше шамар. Само кратко мълчание, преди Мерит да каже услужливо:
— Последната врата вдясно, в края на коридора.
Беше приела предизвикателството му. Устните й потрепваха.
По дяволите.
Разгневен, Киър я хвана за раменете и я откъсна от себе си.
— Ако остана, на мен нищо няма да ми навреди, само на вас. Бих платил всяка цена, за да ви имам, но няма да ви позволя вие да я платите.
— Ще поема отговорност за собствените си решения.
— Момиче, толкова ли сте луда да мислите, че една нощ с мен си струва да рискувате всичко?
Мерит сви рамене и сведе поглед, но не й преди той да види дяволития блясък в очите й.
— Искам да разбера.
Неспособен да се спре, Киър я дръпна и я целуна грубо. Тя се отвори за него със сладка отстъпчивост, заглаждайки назъбените ръбове на страстта му, докато той изстена и погали вътрешността на устата й с език. Целувката се задълбочи и стана упоителна, изпращайки вълни от шеметно удоволствие през него.
Бог да му е на помощ, би умрял за това, което тя предлагаше. Да бъде вътре в нея… да я държи часове наред… той трябваше да го има, независимо какво ще се случи след това. Целуна я трескаво по врата, усещайки движенията на гърлото й, когато тя ахна и преглътна.
Взе главата й, целуна я нежно по челото и клепачите, и проследи линията на носа й до трепкащата трапчинка над горната й устна.
— Ако това е, което искате… — каза той дрезгаво, — обещавам ви… нощта ще си заслужава.
Десета глава
Киър не подозираше, че е възможно една жена да носи толкова дрехи. След като отидоха в спалнята на Мерит, той разкопча гърба на кадифената й рокля и тя се измъкна от нея, за да разкрие изобилие от… Боже, той не знаеше имената на тези неща… украсено с дантели бельо, което се закопчава с малки кукички, панделки и копчета. Те му напомняха за илюстрациите, залепени по стените на пекарната „Айли“, за сватбени торти, украсени със захарна дантела и перли от марципан, и цветя, направени от разбит на сняг белтък. Обожаваше вида й в тези толкова женствени неща. Пръстите го сърбяха да я докосне. Беше адски притеснен, докато тя изглеждаше почти весела от цялата тази работа, сякаш имаха малко приключение, а не са тръгнали надолу по пътя на разрухата.
Като се събличаше умишлено бавно, Киър я остави да напълни очи, давайки й достатъчно време да промени решението си. Накрая остана напълно гол и се обърна с лице към нея.
Погледът на Мерит го обходи от глава до пети, спирайки се за кратко върху слабините му. Очите й се разшириха и по лицето й премина вълна от наситен розов цвят.
Киър я погледна със слаба, насилена усмивка, докато се приближаваше към нея.
— Мерит… вече ми подарихте най-хубавата нощ в живота ми. Не бих могъл да искам нищо повече. — Той вдигна ръка да я погали по бузата. — Ако премислите и се откажете в този момент, ще си отида с благословия на устните.
Тя извърна лице, за да скрие усмивка в дланта му, и каза:
— Не си и помисляйте да си тръгвате. Просто съм малко нервна, това е.
Киър беше почти шокиран от прилива на нежност, който изпита.
— Не, не се притеснявайте от мен. — Той я взе и я притисна до гърдите си. — Никога не бих ви навредил. В моите ръце сте на по-сигурно от което и да е друго място.
Той погали лъскавата й тъмна коса и прокара върховете на пръстите си по бузата й до гладката линия на ухото. На светлината кожата й блестеше като перла.
— Не трябва да бързаме към това презглава — промърмори той. — Има достатъчно време да го направим бавно.
Мерит още беше изчервена, но за негова радост го погледна с игрива усмивка.
— Току-що казахте, че ще прехвърлите крак и ще разтресете леглото.
— Опитвах се да ви изплаша и да се откажете — призна той. — За ваше добро.
— Не можете да ме изплашите. Знам какъв човек сте.
— Знаете ли? — попита Киър и дъхът му стана накъсан, когато усети как малките й ръце се залутаха по него.
— Никога не бихте приложили сила, за да се възползвате от някой по-слаб. И сте по-скоро романтик, отколкото ви се иска да признаете, поради което се чувствате виновен, че ще спите с мен. Но така или иначе ще го направите, защото е минало много време, откакто не сте споделяли легло с никого… и ме желаете.
Боже, колко я искаше! Това беше най-сладостното усещане в живота му — да стои гола с любопитните си пръсти, скитащи по него. Да не говорим за бясното туптене на сърцето му.