Дявол под прикритие

— От нож.

— С други думи — имате прободна рана? — Тя го потегли към салона, тревогата й премина в страх.

— По време на рязането на торф се нараних и продължих да работя цял ден. Трябва да излея малко уиски върху него, това е всичко.

— Трябва да ви види лекар. — Мерит спря пред вратата на салона и започна енергично да звъни на икономката. Когато с Макрей стигнаха до дивана, младата жена се появи.

— Милейди? — Камериерката гледаше с широко отворени очи.

— Джени, намери чисти кърпи и памучно одеяло възможно най-бързо.

— Да, госпожо.

Макрей се намръщи.

— Правите от нищо нещо.

— Аз преценявам това — каза тя и се пресегна да свали палтото му.

— Почакайте. — Макрей бръкна в джоба на палтото си и извади малка стъклена бутилка с плоски страни. — За вас — каза той. — И добре, че ме помолихте да го донеса, иначе… — Той прекъсна.

— Иначе какво? — подозрително попита Мерит, оставяйки бутилката настрана. Тя видя прорез в тъканта на палтото му, който можеше да бъде направен само от много остро нещо. — Боже мой! — възкликна тя разтревожено. — Едва не са ви убили!

— Ножът уцели бутилката — каза той като трепна, когато Мерит дръпна палтото и измъкна ръкавите от ръцете му. След като хвърли палтото на близката маса, тя бързо разкопча жилетката и се зае с ризата му.

Смутен, че се съблича в салона, Макрей започна да вдига ръце, въпреки че тя не можеше да каже дали възнамерява да й помогне, или да я спре.

— Позволете на мен, Киър — каза Мерит рязко.

Той се стегна, когато я чу да го нарича на първо име. Ръцете му се отпуснаха покрай тялото.

Тя издърпа жилетката и прехапа устни, когато видя прогизналата от кръв риза на гърба му.

— Англия е трудна за мъжки дрехи — осмели се да се обади Киър.

— Със сигурност за вашите. — Тя разсеяно го поведе към дивана, ниска мебел с полегата облегалка за главата и полугръб. — Седнете.

Той се поколеба.

— Ако момчетата от Айли видеха цялата тази суматоха заради една малка драскотина на гърба ми, щяха да ме хвърлят в залива Мачир като стръв за риба.

— Сядайте — повтори Мерит и посочи дивана.

Киър седна с примирен вид на дивана.

Мерит внимателно свали ръкавите от ръцете му и съблече ризата, разкривайки гладки мускули и сухожилия. Фина стоманена верижка около врата се спускаше към центъра на гърдите му, където сред лъскаво руно блестеше малка златна висулка.

Тя се обърна и се разрови в близката бродирана кошница за ленени салфетки, на които така и не бе успяла да избродира монограми. Като коленичи, за да притисне компреса към раната, тя с облекчение видя, че кръвта не блика, а само бавно се процежда.

— Гарантирам, че нямаше да направите това, ако беше дошъл добър английски джентълмен на вечеря — промърмори той.

— Със сигурност щях, ако английският господин беше ранен с нож.

Икономката бързо се върна в стаята и едва не изпусна големия пакет с материали при вида на полуголия мъж на дивана. Мерит взе одеяло от нея, постла го върху тапицерията и помогна на Киър да се подпре на облегалката.

След като метна още едно одеяло върху него, тя пъхна малка възглавничка зад гърба му, за да задържи компреса на място. Киър се подчини, като изкриви устни, сякаш тя изкарва ситуацията много по-драматична, отколкото е. След миг обаче тежестта на одеялото и топлината на близкия огън го накараха да се отпусне с въздишка и да затвори очи.

— Джени — каза Мерит и се обърна към икономката, — ще ни трябва кана топла вода и… — Гласът й изчезна, когато разбра, че момичето е хипнотизирано от Киър Макрей, изключвайки всичко останало. Едва ли някой би могъл да я обвинява.

Киър приличаше на дремещ лъв на светлината на огъня, светлокафяв и облян в златно. Позата му с отпуснати крайници беше неосъзнато грациозна, а краят на одеялото се беше смъкнал достатъчно, за да разкрие широката крилата форма на ключицата и рязко изсечената мускулатура на гърдите и раменете. Трепкащата светлина на огъня играеше по наскоро подстриганите къдрици на косата му, избирайки кичури в шампанско и топаз. Можеше да е младият Артур, крал-воин, завърнал се от битка.

— Джени — повтори търпеливо Мерит.

Икономката изведнъж се осъзна, откъсвайки поглед от мъжа на дивана.