Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Добър вечер, Хари — каза Дъмбълдор, поглеждайки го иззад очилата си с форма на полумесец със задоволство. — Отлично, отлично. — Тези думи накара вуйчо Върнън да се ядоса. Всеки мъж, който погледне към Хари и каже „отлично“, беше мъж, с който няма да може да се разбере.
— Не искам да бъда груб — започна той с тон, който показваше грубост във всяка една сричка.
— …все още, непредвидената грубост настъпва тревожно често. — завърши изречението Дъмбълдор сериозно. — По-добре не казвайте нищо. А това трябва да е Петуния.
Вратата на кухнята беше отворена и там стоеше лелята на Хари, с гумени ръкавици и пенюар върху нощницата си, очевидно хваната посред нейното обичайно почистване на кухнята преди да си легне. По лицето й, повече приличащо на конско, се появи изумен вид.
— Албус Дъмбълдор — каза Дъмбълдор, когато вуйчо Върнън пропусна да го представи. — Кореспондирали сме си, разбира се. — Хари си помисли, че това е много странен начин да се припомни на Петуния, че веднъж й е изпратил експлодиращо писмо, но тя не възрази срещу израза.
— А това трябва да е вашия син, Дъдли?
В този момент Дъдли беше надникнал иззад вратата на дневната. Голямата му руса глава се протягаше от раираната якичка на пижамата му, изглеждайки странно безплътен, а устата му бе отворена от удивление. Дъмбълдор изчака една-две минути, очевидно, за да види дали някой от семейство Дърсли ще каже нещо, но тъй като тишината продължи, той се усмихна и каза: — Да предположим ли, че сте ме поканили в дневната си?
Дъдли се отдръпна, когато Дъмбълдор го подмина. Хари, който все още стискаше здраво телескопа и маратонките, прескочи последните няколко стъпала и последва Дъмбълдор, който се беше настанил във фотьойла, който беше най-близо до камината, и оглеждаше заобикалящите го предмети с любопитство. Той изглеждаше изключително неуместно в тази стая.
— Няма ли да тръгваме, професоре? — попита Хари нетърпеливо.
— Да, всъщност тръгваме, но има няколко теми, които трябва да обсъдим преди това — каза Дъмбълдор. — И предпочитам това да не го правим навън. Ще трябва да злоупотребим с гостоприемството на вуйчо ти и леля ти още малко.
— Ще го направите, нали? — Върнън Дърсли беше влязъл в стаята, Петуния се криеше зад рамото му, а Дъдли се спотайваше зад двамата.
— Да — каза Дъмбълдор скромно, — ще го направя.
Той извади пръчката си толкова бързо, че Хари едва успя да види. С небрежен замах, диванът се приближи, удари се в коленете и на тримата, така че те паднаха назад на купчина. Още едно замахване и диванът се върна на обичайното си място.
— Може също да ни е удобно — каза Дъмбълдор любезно.
Като прибираше пръчката в джоба си Хари видя, че ръката му бе почерняла и съсухрена. Изглеждаше сякаш кожата му беше изгоряла.
— Професоре, какво е станало с вашата ръка?
— После, Хари. — каза Дъмбълдор. — Седни, моля те.
Хари седна на останалия свободен фотьойл, без да поглежда към семейство Дърсли, които бяха замлъкнали.
— Бих предположил, че възнамерявате да ми предложите нещо освежаващо за пиене — обърна се Дъмбълдор към вуйчо Върнън, — но данните досега показват, че това ще бъде много безразсъдна постъпка.
Трето замахване на пръчката и прашна бутилка с пет стъклени чаши се появиха във въздуха. Бутилката се отвори и наля щедро количество течност с цвят на мед във всяка една от чашите, които после полетяха към всеки един от петимата човека в стаята.
— Най-добрата отлежала дъбова медовина на мадам Розмерта — каза Дъмбълдор, вдигайки чашата си към Хари, който също взе своята и отпи. Никога преди не беше опитвал подобно нещо, но много му хареса. Семейство Дърсли, след като си размениха уплашени погледи, се опитаха напълно да игнорират чашите си, което трудно можеше да се постигне, тъй като те постоянно ги побутваха по главите. Хари не можеше да потисне подозрението си, че Дъмбълдор доста се забавляваше.
— Е, Хари — каза Дъмбълдор, като се обърна към него, — възникна затруднение, което се надявам, че ще успееш да ни помогнеш да го разрешим. Под „нас“ имам предвид Ордена на феникса. Но преди това трябва да ти кажа, че преди една седмица беше намерено завещанието на Сириус и той ти е оставил всичко.
Главата на вуйчо Върнън се обърна, но Хари не го погледна, нито пък се сети какво да каже освен:
— Аха, добре.
— Това, общо взето, е съвсем ясно — продължи Дъмбълдор. — Прилично количество злато постъпва в сметката ти в Гринготс и наследяваш всички вещи на Сириус. Проблемната част от завещанието…