Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Кръстникът му е мъртъв? — извика вуйчо Върнън от дивана.
Хари и Дъмбълдор се обърнаха да го погледнат. Чашата с медовина на вуйчо Върнън го удряше доста настойчиво по главата. Той се опита да я избута настрани.
— Мъртъв ли е? Кръстникът му?
— Да. — каза Дъмбълдор. Той не попита Хари, защо не е споделил това със семейство Дърсли.
— Нашият проблем — продължи Дъмбълдор, все едно не беше прекъсван, — е, че Сириус също така ти е оставил и къщата на площад Гримолд №12…
— Оставил му е къща? — каза вуйчо Върнън алчно с присвити очи, но никой не му отговори.
— Можете да продължите да го използвате като щаб квартира. — отвърна Хари. — Няма значение. Давам ви я, аз не я искам. — Той искаше повече никога да не стъпи там. Мислеше си, че ще бъде преследван от спомена как Сириус обикаля сам тъмните и мръсни стаи, затворен в къщата, която толкова много искаше да напусне.
— Това е много великодушно от твоя страна. — каза Дъмбълдор, — Ние обаче напуснахме временно къщата.
— Защо?
— Ами… — каза Дъмбълдор, като не обърна внимание на мърморенето на вуйчо Върнън, който беше ударен силно по главата от упоритата чаша с медовина. — Традицията на фамилията Блек гласи, че къщата трябва да получи следващият мъж с името Блек. Сириус беше последния от рода, след като той — и по-малкият му брат Регулус, който е починал преди него, — нямат деца. Въпреки че завещанието му ясно показва, че иска да ти остави къщата, е възможно да е поставена магия или заклинание, които да предпазват къщата от това да бъде обитавана от нечистокръвен.
Ярък образ на пищящия портрет на майката на Сириус, който беше окичен на стената в коридора на къщата на площад Гримолд №12, се появи в съзнанието на Хари.
— Сигурен съм, че има. — каза Хари.
— Почти сигурно. — отвърна Дъмбълдор, — И ако наистина съществува такава магия, то тогава притежанието на къщата се предава на най-стария от живите роднини на Сириус, което значи на неговата братовчедка Белатрикс Лестранж.
Без да осъзнава какво прави, Хари скочи на краката си. Телескопа и маратонките, които бяха в скута му, се търкулнаха по пода. Белатрикс Лестранж, братовчедката на Сириус и негова убийца, да наследи къщата?
— Не! — каза той.
— Е, очевидно ние също предпочитаме тя да не получи къщата. — каза Дъмбълдор спокойно. — Ситуацията е изпълнена с усложнения. Не знаем дали магията, която сме поставили, ще попречи на правото на собственост да бъде предадено от ръцете на Сириус. Белатрикс може да пристигне пред вратата всеки момент. Разбира се, ние трябваше да се изнесем докато не изясним положението.
— Но как ще разберете дали ми е позволено да обитавам къщата?
— За щастие, — каза Дъмбълдор, — можем да направим един обикновен тест.
Той постави празната си чаша на масата до фотьойла, но преди да направи каквото и да било, вуйчо Върнън се развика:
— Ще разкарате ли тези проклети неща от нас!
Хари се огледа. И тримата Дърсли закриваха главите си с ръце, докато чашите им подскачаха върху тях, разсипвайки навсякъде съдържанието си.
— А, да, съжалявам — каза Дъмбълдор учтиво и отново вдигна магическата си пръчка — и трите чаши изчезнаха, — Но щеше да е по-добре, ако ги бяхте изпили.
Изглеждаше сякаш вуйчо Върнън ще избухне всеки момент, но вместо това той просто се отдръпна назад при леля Петуния и Дъдли без да каже нищо, задържайки свинските си очи върху пръчката на Дъмбълдор.
— Разбираш ли, — каза Дъмбълдор, като се обърна към Хари, все едно Върнън не беше казал нищо, — ако си наследил къщата, трябва да си наследил и…
Той отмахна с пръчката си за пети път. Чу се силно пукване и се появи домашно духче с голям нос, големи прилепови уши и кървясали очи, което се сви върху килима на Дърсли, облечено в мръсни парцали. Леля Петуния нададе страшен писък. Никога в къщата й не беше влизало нещо толкова мръсно. Дъдли вдигна големите си, голи, розови крака от пода и ги вдигна почти над главата си, сякаш си беше помислил, че съществото ще се вмъкне в долнището на пижамата му. Вуйчо Върнън изрева:
— Какво, по дяволите, е това?
— Крийчър. — довърши Дъмбълдор.
— Крийчър няма, Крийчър няма, Крийчър няма! — изкряска домашното духче, почти толкова силно, колкото вуйчо Върнън, тропайки с дългите си загрубели крака и дърпайки ушите си. — Крийчър принадлежи на госпожица Белатрикс, о, да, Крийчър принадлежи на фамилията Блек, Крийчър иска новата си господарка, Крийчър няма да отиде при малкия Потър, Крийчър няма, Крийчър няма, Крийчър няма… —
— Както виждаш, Хари, — продължи Дъмбълдор, надвиквайки крясъците на Крийчър, — Крийчър показва безспорно нежелание да стане твое притежание.