По мъж така не съм копняла
- Автор: Бийман Джойс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Витанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По мъж така не съм копняла». Краткое содержание книги:
— Ах, ти, малко зверче! — изпъшка той разгорещено. — Какво направи с мене! Ще ти го върна с лихвите!
— Да се надяваме… — Сара погледна лукаво отдолу нагоре. — Иначе ще те накарам утре да лъскаш палубата с четка за зъби.
Мат беше неудържим:
— Винаги на вашите заповеди, капитане!
Телата им се сляха върху тясната дървена скамейка в каютата на „Бети Лу“. Сякаш го бяха правили години наред. Всеки се радваше на ласките на другия и се наслаждаваше на близостта му.
— Имаш много нежна кожа… — измърмори Мат.
Гласът му я накара да потръпне. Устните му галеха нежно гърдите й, а езикът леко дразнеше твърдите и връхчета.
— Мат… аз никога…
Сара поиска да даде израз на чувствата си, но гласът й отказа. Предаде се изцяло на непреодолимата си страст, искаше да се отдаде докрай на мъжа до себе си. Нищо друго нямаше значение.
Мат нежно отмести една къдрица от челото й.
— Копнея винаги да правя любов с теб, Сара! Толкова е хубаво!
С безкрайна нежност изследваше всяка извивка на тръпнещото й тяло. Тя стенеше тихичко при всяко негово докосване.
Погледът на Мат потъмня от възбуда. Вече не можеше да разсъждава. Прегърна я страстно и с неудържим порив проникна в тялото й.
Двамата още дълго останаха безпаметни във властта на любовната магия.
До късно лежаха прегърнати в постелята. Светът отново беше достъпен за сетивата им — слушаха пак плискането на вълните и шумоленето на вятъра. Мат взе ръката на Сара и я приближи до устните си:
— Ти ми даде толкова много, любима!
Целуна ефирно връхчетата на пръстите и после отново пъхна ръката й под топлата завивка.
— А ти ми възвърна чувството, че наистина имам какво да давам — тя се сгуши до рамото му.
— Моят малък капитан! Не съм предполагал, че ще ми доставя такова удоволствие да изпълнявам заповедите ти!
— Едно време ми се искаше…
— Да не би да си имала идея да постъпиш във флотата? Не си прави илюзии, тази игра минава само с мене — тук, на „Бети Лу“.
Сара не отговори, а само се усмихна. Отново имаше чувството, че й чете мислите. Но тук с него се чувстваше толкова защитена и сигурна! Сякаш не бяха в открито море, а в уютен дом. Като че ли беше сън. Притисна се още повече до тялото му, за да се стопли.
— Погледни натам — Сара посочи към две птички, поклащащи се леко върху вълните. — Виж как по-малката подражава на всяко движение на по-голямата!
Като че ли бяха чули думите й, двете птици потопиха една след друга главите си във водата.
— Доколкото схващам, прави ти удоволствие да работиш на открито — отбеляза Мат, без да прекъсва работата си.
Той коленичи и започна да й помага да откачат бата от куките. Сара отстрани една мокра къдрица от лицето си:
— Има ли нещо по-хубаво от море, слънце и риболов… Обичам дори бурите и мъглата, когато се спуска като пелена и закрива вълните. Същевременно се страхувам от всичко това. Мисля, че ти се чувстваш по същия начин, нали? Иначе нямаше да си тук.
Мат се наведе и я целуна по челото.
— Просто в момента харесвам мириса на риба, понеже косата ти мирише така.
Засмя се и прекара пръсти по гърдите й, подаващи се от деколтето на блузата.
Това й харесваше, чувстваше се щастлива с него.
— В такъв случай, сигурно си падаш и по миризмата на изгоряла нафта. Тъкмо излизам от моторното отделение.
— А, значи затова беше изчезнала долу. Аз пък мислех, че си решила да приготвиш изискана вечеря.
Целуна я по устните, без да се притеснява, че наблизо има други лодки и рибари.
Слънцето блестеше и на небето нямаше нито едно облаче. Точно като по поръчка след страстната нощ. Уловът беше добър. Светът изглеждаше приветлив, а животът — хубав. Сутринта, като се събудиха, Мат беше направил кафе и Сара откри, че има по-добър апетит от обикновено. Когато Мат беше наблизо, удоволствието бе двойно.
През останалата част от деня работиха усърдно. Когато Мат прие предложението й да дойде на борда, Сара не очакваше, че ще й окаже някаква съществена помощ. Но не вярваше колко бързо той свикна и поддържаше темпото без видими признаци на умора.
— Мат, с какво всъщност се занимаваш. Имам предвид времето, когато не пътуваш из океана — беше любопитна да узнае всичко за мъжа, който по такъв странен начин беше променил живота й.
Мат се облегна на мачтата и се загледа към хоризонта.