Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— О, не… мисля, че Хоркрукса е в средата. — И Дъмбърдор посочи към мъгливата зелена светлина в центъра на езерото.
— Значи ще трябва да прекосим езерото, за да го вземем?
— Да, така мисля.
Хари не каза нищо. Неговите мисли бяха насочени изцяло към водни чудовища, гигантски змии, демони, водни и зли духове…
— Аха. — каза Дъмбълдор и спря отново, този път Хари се удари в него, за момент той се залюля на ръба на тъмната вода и ненаранената ръка на Дъмбълдор го хвана здраво за рамото, издърпвайки го назад. — Съжалявам, Хари, трябваше да те предупредя. Отиди към стената, моля те. Мисля, че намерих мястото.
Хари нямаше идея какво има предвид Дъмбълдор — доколкото той можеше да прецени, това парче от брега беше същото както всяко едно друго, но Дъмбълдор явно беше намерил нещо специално в него. Този път той вдигна ръката си не към каменната стена, а през разредения въздух сякаш очакваше да намери и хване нещо невидимо.
— Охо — каза Дъмбълдор щастливо, секунди по-късно. Ръката му хвана нещо във въздуха, което Хари не можеше да види. Дъмбълдор се приближи до водата. Хари гледаше нервно, когато върховете на обувките на Дъмбълдор достигнаха до самия край на скалния ръб. Държейки ръката си стисната във въздуха, Дъмбълдор вдигна с другата пръчката си и почука върху юмрука си.
Във въздуха незабавно се появи медна, зеленикава (!!!) верига, плъзгайки се от дълбините на водата в стиснатата ръка на Дъмбълдор. Той почука веригата, която започна да се плъзга в ръката му като змия, навивайки се на земята с дрънчащ звук, който отекваше шумно от каменните стени, дърпайки нещо от дълбините на черната вода. Хари зяпна, когато призрачния нос на малка лодка проби повърхността, светейки зелено, както и веригата, и заплува, правейки едва забележими вълнички към мястото на брега, където стояха Хари и Дъмбълдор.
— Как разбрахте, че това е било тук? — попита учудено Хари.
— Магията винаги оставя следи. — каза Дъмбълдор, когато лодката удари брега с леко раздрусване. — Понякога много характерни черти. Аз преподавах на Том Риддъл. Познавам стила му.
— Лодката… лодката сигурна ли е?
— О, да, така мисля. Волдемор се е нуждаел от средства да премине езерото, без да привлича яростта на съществата, които е разположил в него, в случай, че някога иска да премахне неговия Хоркрукс.
— Значи нещата във водата няма да ни направят нищо, ако го пресечем с лодката на Волдемор?
— Мисля, че трябва да се примирим с факта, че те ще разберат в някакъв момент, че ние не сме Лорд Волдемор. Досега се справихме добре. Те ще ни позволят да се качим в лодката.
— Но защо ще го правят? — попита Хари, който не можеш да се отърси от видението за излизащи от водата пипала в момента, в който не виждаха брега.
— Волдемор с право е бил уверен, че никой друг освен велик магьосник ще е в състояние да намери лодката. — каза Дъмбълдор. — Мисля, че трябва да е бил подготвен за риска, които е бил за него най-невероятната възможност — някой друг да я намери, знаейки, че той е направил други препятствия преди това, които само той е можел да премине. Ще видим дали е бил прав.
Хари погледна към лодката. Наистина беше много малка.
— Не изглежда да е била построена за двама души. Дали ще ни издържи и двамата? Дали няма да сме прекалено тежки?
Дъмбълдор се засмя.
— Волдемор не се е интересувал за теглото, а за нивото на магическа сила, която преминава през езерото. По-скоро мисля, че магия е била приложена на лодката и то така, че само един магьосник да може да плува с нея.
— Но тогава…
— Не мисля, че се броиш, Хари — ти си под възрастта и неквалифициран. Волдемор никога не е очаквал шестнадесетгодишен да достигне това място. Считам за невероятно твоите сили да бъдат регистрирани, когато си до мен.
Тези думи не направиха нищо, за да повдигнат духа на Хари. Вероятно Дъмбълдор разбра, защото каза:
— Грешка на Волдемор, Хари, грешка на Волдемор… Възрастта е неразумна и невнимателна, когато подценява младостта. Сега ти си първи, този път, и внимавай да не докоснеш водата.
Дъмбълдор се отдръпна настрани и Хари се качи внимателно в лодката. Дъмбълдор също влезе в нея, навивайки веригата на пода. Те бяха като натъпкани вътре. Хари не можеше да седне удобно, но се приведе, неговите колена стърчаха извън лодката, която започна да се движи веднага. Нямаше друг звук, освен мекото шумолене на носа на лодката, който разсичаше водата, движеше се без тяхна помощ, сякаш невидимо въже я дърпаше към светлината в центъра. Скоро те не можеха да видят стените на пещерата, те можеха да бъдат в море с изключение на това, че нямаше вълни.
Хари погледна надолу и видя отразената златиста светлина на пръчката си да проблясва и блести върху черната вода, през която преминаваха. Лодката правеше големи вълни на стъклената повърхност, бразди в тъмното огледало…