Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Да заплатим? — каза Хари. — Трябва да дадете на вратата нещо?
— Да — каза Дъмбълдор. — Кръв, ако не греша.
— Кръв?
— Казах, че е необмислено. — каза Дъмбълдор, който звучеше пренебрежително, дори разочаровано като че Волдемор беше се отклонил малко от високите си стандарти, които Дъмбълдор е очаквал. — Идеята, сигурен съм, си разбрал, е, че врага ти трябва да отслаби себе си, за да влезе. Отново Лорд Волдемор не схваща, че има много по-ужасни неща от физическото нараняване.
— Да, но все пак, ако може да се избегне… — каза Хари, които беше изпитал достатъчно болка, за да се стреми към още.
— Понякога, обаче, е неизбежна. — каза Дъмбълдор, дърпайки назад ръкава на мантията си и оголвайки наранената си ръка до лакътя.
— Професоре! — възрази Хари, втурвайки се докато Дъмбълдор вдигаше ножа си. — Аз ще го направя, аз съм… — но не знаеше какво щеше да каже — по-млад, по-подходящ?
Но Дъмбълдор просто се усмихна. След това се видя светкавица от сребро и бликнала алена струя — лицето на скалата беше посипано с тъмни блестящи капки.
— Много си мил, Хари. — каза Дъмбълдор, насочвайки върха на пръчката си над дълбокия разрез, който беше направил на собствената си ръка, така че той зарасна веднага, така както Снейп беше излекувал раната на Малфой. — Но твоята кръв е по-ценна от моята. Аха, това свърши работа, нали? — Блестящия сребърен контур на арката се появи още веднъж, но този път не изчезна. Окървавената скала в него просто се стопи, отваряйки нещо, което изглеждаше като пълна тъмница. — След мен — каза Дъмбълдор и премина през арката с Хари по петите му, който запали бързо пръчката си, когато влезе.
Очите им видяха зловеща гледка — стояха на брега на голямо черно езеро, толкова обширно, че Хари не можеше да види отсрещния бряг, в толкова голяма кухина, че тавана също не се виждаше. Мъглява зеленикава светлина светеше в нещо, което изглеждаше като средата на езерото, тя се отразяваше в напълно спокойната вода отдолу. Зеленикавия блясък и светлината от двете пръчки бяха единствените неща, които пробиваха кадифената тъмнина, въпреки че техните лъчи на проникваха толкова надалеч, колкото Хари очакваше. Тъмнината някак си беше по-гъста от обикновената тъмнина.
— Хайде да вървим. — каза Дъмбълдор тихо. — Внимавай много да не стъпиш във водата. Стой близо до мен.
Той тръгна по ръба на езерото и Хари го последва малко зад него. Стъпките им правеха шумни и ехтящи звуци на тесния скален ръб, който заобикаляше скалата. Те вървяха и вървяха, но гледката не се промени — от едната им страна беше неравната скала на пещерата, от другата — необятната ширина на гладка стъклена чернота, в самия център, на която беше мистериозната зеленикава светлина. Хари намираше мястото за подтискащо и разстройващо.
— Професоре? — каза той накрая, — Мислите ли, че Хоркрукса е тук?
— О, да. — каза Дъмбълдор. — Да, сигурен съм. Въпросът е, как да стигнем до там?
— Ние не можем… не можем ли просто да опитаме Призоваващо заклинание? — попита Хари, сигурен, че това беше глупав въпрос. Но той много повече, отколкото би признал, искаше да се махне от това място колкото се може по-скоро.
— Разбира се, че можем. — каза Дъмбълдор, спирайки така рязко, че Хари почти се удари в него. — Защо не опиташ?
— Аз? Ох… добре… — Хари не очакваше това, но прочисти гърлото си и каза високо с вдигната пръчка. — Акцио Хоркрукс!
Със звук като от експлозия нещо много голямо и бледо изригна от тъмната вода на около двайсет метра нататък, преди Хари да може да види какво е, то изчезна със страшно цопване, което причини големи дълбоки вълни на огледалната повърхност. Хари отскочи назад шокиран и се удари в стената, сърцето му все още биеше силно, когато се обърна към Дъмбълдор.
— Какво беше това?
— Мисля, нещо, което е готово да ни отговори, ако се опитаме да си присвоим Хоркрукса.
Хари погледна отново към водата. Повърхността отново приличаше на черно стъкло: вълните бяха изчезнали неестествено бързо. Сърцето на Хари, обаче, все още биеше силно.
— Мислили ли сте, че това може да се случи, сър?
— Помислих си, че нещо ще се случи, ако направим очевиден опит да вземем Хоркрукса. Това беше добра идея, Хари, най-лесния начин да разберем пред какво се изправяме.
— Но ние не знаем какво е това нещо. — каза Хари, гледайки злокобната, гладка вода.
— Какви са тези неща, имаш предвид. — каза Дъмбълдор. — Много се съмнявам, да има само едно от тях. Ще продължим ли?
— Професоре?
— Да, Хари?
— Мислите ли, че ще трябва да влезем в езерото?
— В него? Само ако сме много безсилни.
— Не мислите, че Хоркрукса е на дъното?