Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Бих желал да сложиш мантията си, моля. — каза Дъмбълдор и изчака, докато Хари я наметне, преди да каже: — Много добре. Да тръгваме ли?
Дъмбълдор веднага се отправи надолу по каменните стъпала, а пътническото му наметало едва потрепваше в спокойния летен въздух. Хари забърза до него под мантията-невидимка, все още задъхан и потейки се силно.
— Но какво ще си помислят хората, когато Ви видят да заминавате, г-н професор? — попита Хари, мислейки за Малфой и Снейп.
— Че съм прескочил до Хогсмийд да пийна нещо. — каза безгрижно Дъмбълдор. — Понякога отивам при Розмерта, друг път посещавам „Свинската глава“… или поне така изглежда. Не е по-лош от който и да е друг начин да прикриеш истинската си цел.
Те слязоха по алеята в сгъстяващия се полумрак. Въздухът бе изпълнен с миризми на топла трева, езерна вода и пушек от дърва откъм колибата на Хагрид. Беше трудно да се повярва, че отиваха към нещо опасно или страшно.
— Г-н професоре, — каза тихо Хари, когато портите в долния край на алеята се показаха, — ще се магипортираме ли?
— Да. — каза Дъмбълдор. — Вярвам, че вече можеш да се магипортираш?
— Да, — каза Хари, — но нямам разрешително.
Чувстваше, че е най-добре да бъде искрен; какво би станало, ако провалеше всичко, появявайки се на сто мили от мястото, където трябваше да отиде?
— Няма значение, — каза Дъмбълдор, — мога пак да ти помогна.
Те излязоха от портите на полутъмната, пуста алея към Хогсмийд. Докато вървяха, тъмнината се спускаше бързо и додето стигнат „Хай стрийт“, нощта беше настъпила. През прозорците над магазините трепкаха светлини, а когато наближиха „Трите метли“, чуха буйни викове.
— …и стой вън! — извика мадам Розмерта, изхвърляйки насила някакъв мърляв магьосник. — О, здравейте, Албус… излязъл сте късно…
— Добър вечер, Розмерта, добър вечер… извини ме, тръгнал съм за „Свинската глава“… не искам да те обидя, но тази вечер бих желал по-спокойна атмосфера…
След минута те завиха по една странична улица, където фирмата на „Свинската глава“ леко скръцна, макар да нямаше и полъх. За разлика от „Трите метли“ кръчмата изглеждаше съвсем празна.
— Няма да е нужно да влизаме. — измърмори Дъмбълдор, оглеждайки се. — Стига никой да не ни види, че тръгваме… сега си сложи ръката на моята, Хари. Няма нужда да стискаш много силно, аз само те водя. На три — едно… две… три…
Хари се завъртя. Веднага настъпи ужасното усещане, сякаш го прокарваха през дебел гумен маркуч; не можеше да си поеме дъх, всяка негова част бе притисната почти непоносимо и тогава, когато си помисли, че ще се задуши, невидимите обръчи сякаш се разкъсаха и той стоеше в хладната тъмнина, вдишвайки с пълни гърди свеж, солен въздух.
26. Пещерата
Хари можеше да помирише солта и да чуе разбиващите се вълни, лек студен бриз разроши косата му, докато гледаше осветеното от Луната море и обсипаното със звезди небе. Стоеше на висока, оголена, тъмна скала, а водата се разпенваше под него. Той хвърли поглед през рамото си. Внушителна стръмна скала стоеше зад него черна, отвесна и безлична. Няколко големи скални къса, като този, на който стояха Хари и Дъмбълдор изглеждаха така сякаш са се откъснали от лицето на зъбера в някакъв момент в миналото. Беше мрачна и дива гледка — морето и скалите, неосвежени от нито едно дърво или пространство с трева или пясък.
— Какво мислиш? — попита Дъмбълдор. Сякаш питаше Хари за мнението му, дали това е добро място за пикник.
— Довели са децата от сиропиталището тук? — попита Хари, които не можеше да си представи по-противно място за разходка през деня.
— Не точно тук. — каза Дъмбълдор. — Има селище за наказани на половината път покрай скалите зад нас. Мисля си, че сираците са били доведени тук да подишат малко морски въздух и да видят вълните. Не — мисля, че само Том Ридъл и младите му жертви са посетили това място. Мъгъли не могат да достигнат тази скала, освен, ако не са необикновено добри планинари, а лодки не могат да достигнат скалите, водите около тях са много опасни. Представям си че Ридъл се е спуснал надолу — магията може да послужи по-добре от въжета. И е взел двете малки деца с него — вероятно заради удоволствието да ги тероризира. Аз мисля, че пътуването само по себе си го е направило, не мислиш ли?
Хари погледна отново към скалата и го побиха тръпки.
— Но крайната му цел — а и нашата също — е малко по-нататък. Ела.
Дъмбълдор подкани Хари към самия ръб на скалата, където редици от назъбени ниши бяха направили места за краката, воде-щи надолу към каменните блокове, които лежаха наполовина зале-ти с вода и близко до стръмната скала. Беше коварно спускане и Дъмбълдор, възпрепятстван леко от отслабената си ръка, се движеше бавно. По-ниските скали бяха хлъзгави, заради морската вода. Хари почувства части от студени, солени пръски върху лицето си.