Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Да какво? — попита Дъмбълдор, вдигайки вежди. — Какво точно ги подозираш, че правят?
— Аз… те кроят нещо! — каза Хари и ръцете му се свиха в юмруци при тия думи. — Професор Трелони тъкмо е била в Нужната стая, опитвайки се да скрие бутилките си от шери и е чула Малфой да вика от радост, да ликува! Той се опитва да поправи нещо опасно там и ако питате мен, най-после го е оправил, а Вие се каните просто да напуснете училището, без…
— Достатъчно. — каза Дъмбълдор. Каза го съвсем спокойно, но въпреки това Хари млъкна веднага; той разбра, че най-накрая е преминал някаква невидима черта. — Мислиш ли, че съм оставил дори веднъж училището незащитено през време на моите отсъствия тази година? Не съм. Тази нощ, когато тръгна, тук пак ще има допълнителна защита. Моля те да не изказваш предположения, че не вземам на сериозно безопасността на учениците си, Хари.
— Аз не… — смънка Хари, малко засрамен, но Дъмбълдор го прекъсна.
— Не желая повече да обсъждаме това.
Хари преглътна отговора си, изплашен, че е отишъл твърде далеч, че е провалил възможността да придружи Дъмбълдор, но Дъмбълдор продължи:
— Искаш ли да дойдеш с мен довечера?
— Да. — каза веднага Хари.
— Много добре тогава: слушай.
Дъмбълдор се изправи в цял ръст.
— Вземам те с мен при едно условие: че ще се подчиняваш на всяка моя евентуална заповед веднага и без въпроси.
— Разбира се.
— Постарай се да ме разбереш, Хари. Искам да кажа, че трябва да изпълняваш дори заповеди като „бягай“, „скрий се“ или „върни се“. Даваш ли ми думата си?
— Аз… да, разбира се.
— Ако ти кажа да се скриеш, ще го направиш ли?
— Да.
— Ако ти кажа да бягаш, ще се подчиниш ли?
— Да.
— Ако ти кажа да ме оставиш и да спасяваш себе си, ще направиш ли, каквото ти казвам?
— Аз…
— Хари?
Те се спогледаха за миг.
— Да, сър.
— Много добре. Тогава искам да идеш да вземеш твоята мантия-невидимка и да ме чакаш във Входната зала след пет минути.
Дъмбълдор се обърна да погледне през огненочервения прозорец; сега слънцето блестеше рубиненочервено на хоризонта. Хари излезе бързо от кабинета и слезе по спиралната стълба. Внезапно умът му странно се избистри. Той знаеше какво да направи.
Когато се върна, Рон и Хърмаяни седяха заедно в общата стая.
— Какво иска Дъмбълдор? — попита веднага Хърмаяни. — Хари, добре ли си? — добави тя тревожно.
— Добре съм. — каза кратко Хари, профучавайки край тях. Той се стрелна по стълбите в спалното помещение, където отвори куфара си и извади Хитроумната карта и чифт навити на кълбо чорапи. После хукна обратно надолу по стълбите към общата стая и се хлъзна, преди да спре пред слисаните Рон и Хърмаяни.
— Нямам много време. — каза задъхан Хари, — Дъмбълдор мисли, че си вземам мантията-невидимка. Слушайте…
Той набързо им каза къде ще ходи и защо. Не спря нито заради ужасените ахкания на Хърмаяни, нито заради бързите въпроси на Рон; по-късно щяха да успеят сами да съобразят по-тънките подробности.
— …значи разбирате, какво означава това? — завърши Хари в галоп. — Тази нощ Дъмбълдор няма да е тук, така че Малфой ще има още една благоприятна възможност за това, което върши. Не, чуйте ме! — изсъска той ядосан, когато и Рон, и Хърмаяни се наканиха да го прекъснат. — Зная, че именно Малфой е ликувал в Нужната стая. Ето… — той пъхна Хитроумната карта в ръката на Хърмаяни. — Трябва да го наблюдавате, трябва да наблюдавате и Снейп. Използвайте всеки, когото успеете да намерите от ВОДА. Хърмаяни, нали онези галеони за връзка още работят? Дъмбълдор казва, че е сложил допълнителна защита в училище, но ако е замесен Снейп, той ще знае, каква е защитата на Дъмбълдор и как да я избегне — но той няма да очаква, че вие ще сте нащрек, нали?
— Хари… — започна Хърмаяни с разширени от страх очи.
— Нямам време да споря. — каза рязко Хари. — Вземете и това. — той пъхна чорапите в ръцете на Рон.
— Благодаря. — каза Рон. — Ъъ… защо са ми чорапи?
— Трябва ти това, което е увито в тях, това е Феликс фелисис. Разделете го помежду си, дайте и на Джини. Кажете й довиждане от мен. По-добре да вървя, Дъмбълдор чака…
— Не! — каза Хърмаяни, когато Рон разви мъничкото шишенце със златиста отвара, изпълнен с благоговение. — Не го искаме, вземи го ти, кой знае какво те чака?
— Аз ще съм добре, аз ще бъда с Дъмбълдор! — каза Хари. — Искам да знам, че и вие сте добре… не ме гледай така, Хърмаяни, ще се видим по-късно!
И той излезе, бързайки обратно през портрета към Входната зала.
Дъмбълдор чакаше до дъбовите входни врати. Той се обърна, когато Хари долетя до най-горното каменно стъпало, силно задъхан, с остри бодежи отстрани.