Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Не съм сигурен кой е — макар да мисля, че можем да изключим змията — но вярвам, че е скрит в пещера на морския бряг на много мили оттук, пещера, която много отдавна се опитвам да намеря: пещерата, в която Том Ридъл някога е тероризирал две деца от своето сиропиталище по време на годишната им екскурзия; помниш ли?
— Да. — каза Хари. — Как е защитен?
— Не зная; имам подозрения, които могат да се окажат напълно погрешни. — Дъмбълдор се поколеба, после каза: — Хари, аз ти обещах да те взема със себе си и държа на обещанието си, но би било много лошо от моя страна да не те предупредя, че ще бъде извънредно опасно.
— Идвам. — каза Хари почти без да дочака Дъмбълдор да завърши. Кипящ от гняв срещу Снейп, желанието му да извърши нещо отчаяно и опасно беше нарастнало десетократно през последните няколко минути. Изглежда това бе изписано на лицето му, защото Дъмбълдор се отдръпна от прозореца и се взря по-отблизо в Хари, леко сбърчил сребристите си вежди.
— Какво ти се е случило?
— Нищо. — излъга веднага Хари.
— Какво те е разстоило?
— Не съм разстроен.
— Хари, ти никога не си бил добър оклумант…
Тази дума беше искрата, която възпламени яростта на Хари.
— Снейп! — каза той много високо и Фоукс меко изкряка зад тях. — Това, което се случи, е Снейп! Той е казал на Волдемор за пророчеството, той е бил, той е подслушвал пред вратата, Трелони ми каза!
Изражението на Дъмбълдор не се промени, но Хари видя, как лицето му побеля под кървавите багри, хвърляни от залязващото слънце. Един дълъг миг Дъмбълдор не проговори.
— Кога научи за това? — попита най-сетне той.
— Току-що! — каза Хари, който с огромни усилия се сдържаше да не се разкрещи. А после внезапно вече не можеше да се спре. — И ВИЕ МУ ПОЗВОЛЯВАТЕ ДА ПРЕПОДАВА ТУК, А ТОЙ Е КАЗАЛ НА ВОЛДЕМОР ДА ПРЕСЛЕДВА МОИТЕ МАЙКА И ТАТКО!
Като дишаше така тежко, сякаш се биеше, Хари се извърна от Дъмбълдор, който все още не помръдваше, и закрачи из кабинета, разтривайки кокалчетата на ръката си и напрягайки последните си капки самообладание, за да не почне да мята предмети. Искаше му се да беснее и ругае Дъмбълдор, но искаше също да иде с него и да се опита да унищожи хоркръкса; искаше да му каже, че е стар глупак, задето вярва на Снейп, но се ужасяваше, че Дъмбълдор не би го взел със себе си, освен ако не овладее гнева си…
— Хари… — каза тихо Дъмбълдор. — Моля те, изслушай ме.
Да спре неспокойния си вървеж беше също толкова трудно, колкото и да се сдържи да не крещи. Хари спря, хапейки устната си, и погледна набръчканото лице на Дъмбълдор.
— Професор Снейп направи ужасна…
— Не ми казвайте, че е било грешка, сър, той е подслушвал зад вратата!
— Моля те, позволи ми да довърша. — Дъмбълдор изчака, докато Хари кимна отсечено, и после продължи. — Професор Снейп направи ужасна грешка. Той още служеше на лорд Волдемор в нощта, когато чу първата половина от пророчеството на професор Трелони. Естествено е побързал да каже на господаря си, какво е чул, тъй като това е засягало най-дълбоко господаря му. Но той не е знаел — не е имало начин да разбере — кое момче е щял да преследва Волдемор оттогава нататък, или пък че родителите, които е щял да унищожи в смъртоносното си издирване, са били хора, които професор Снейп е познавал, че те са били твоите майка и баща…
Хари се изсмя безрадостно.
— Той е мразил баща ми, както мразеше Сириус! Не сте ли забелязал, г-н професоре, как хората, които Снейп мрази, имат склонността да умират?
— Ти нямаш представа за разкаянието, което изпита професор Снейп, когато разбра как лорд Волдемор е изтълкувал пророчеството, Хари. Вярвам, че това е най-голямото разкаяние в живота му и причината да се върне…
— Но той е много добър оклумант, нали, сър? — каза Хари с глас, който трепереше от усилието му да го задържи спокоен. — И не е ли Волдемор убеден, че Снейп е на негова страна, дори сега? Г-н професоре… как можете да сте сигурен, че Снейп е на наша страна?
Дъмбълдор известно време не проговори; изглеждаше, сякаш се мъчеше да събере мислите си за нещо. Накрая рече:
— Сигурен съм. Вярвам напълно на Сивиръс Снейп.
Хари задиша дълбоко, мъчейки се да се успокои. Не се получи.
— Е, аз не му вярвам! — каза той силно както преди. — Той прави нещо заедно с Драко Малфой точно сега, точно под носа Ви, а Вие пак…
— Ние обсъждахме това, Хари — каза Дъмбълдор и сега гласът му бе отново строг. — Аз ти казах гледището си.
— Напускате училището тази вечер и се обзалагам, че дори не помисляте, че Снейп и Малфой могат да решат да…