По мъж така не съм копняла
- Автор: Бийман Джойс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Витанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По мъж така не съм копняла». Краткое содержание книги:
Тя се освободи от прегръдката му.
— По-добре да идеш на кормилото, помощник! — избягна погледа му и се зае да вади ножовете от калъфите им. — Трябва да продължим. Иначе никога няма да приключим… хм… с работата.
Мълчаливо отиде до камъка, с който точеше ножовете и се зае с тях. От време на време вдигаше глава и поглеждаше към тъмнозелената вода.
Мат я беше объркал. Беше стигнал до най-потайните кътчета на душата й. Когато я докоснеше, тя забравяше всичко — дъщеря си, майка си, „Бети Лу“ и… Грег. Знаеше, че един ден — сигурно много скоро — той ще изчезне отново с яхтата си. Това щеше да й причини болка.
Прекара острието на ножа по пръста си, за да провери дали е наточен. Наистина беше наточен — поряза се от пръста й закапа кръв. Сара се усмихна горчиво. Тази рана щеше да заздравее за часове, но болката от раздялата с Мат можеше да остане за дълго в нея. Колко ли време, след като той изчезне завинаги, ще си спомня за топлината на ръцете му.
Боботенето на мотора изведнъж заглъхна. Това я върна към действителността. Огледа се — другите лодки бяха спрели и се поклащаха в неспокойната вода. Сигурно бяха намерили рибния пасаж.
— Нелс каза, че сме открили пасажа — информира я Мат и включи автопилота, — ще хвърля въдиците.
Сара постави ножовете на местата им. Мат дойде при нея.
— Този път аз ще върша тежката работа — рече той спокойно, като се стараеше да запази равновесие на клатушкащата се лодка.
— Идеята ми допада — Сара протегна ръка и опипа мускулите му. — Така и така си доста по-як от мене.
Ръцете му обхванаха талията й. Вдигна я от земята без видимо усилие и лицето му се приближи до нейното. В следващия момент я пусна и се засмя:
— Първо работата, а после удоволствието, нали, капитане?
— Би трябвало да те вкарам в карцера за произвол спрямо капитанското тяло. — Сара с облекчение усети твърда опора под краката си. След това го погали по косата. — Всъщност можем да си позволим малка волност.
Устните им се сляха. Светът наоколо изгуби значението си. Сара затвори очи и забрави за всичко.
Откъм съседната лодка се чу вик. Сара се стресна и се помъчи да се освободи. Мат видя раната на пръста й.
— Какво е станало?
— Не внимавах, като точех ножовете. Драскотина.
Той се взираше в ръката й.
— Следващия път можеш да пробваш другаде проклетия нож.
Слънцето клонеше към хоризонта. Рибарите все още неуморно хвърляха въдиците. Вълните бяха оцветени в червено от отблясъците на залеза. По лодките затрептяха светлинки. Скоро всички щяха да прекратят работата, за да вечерят.
В каютата беше топло и уютно. Сара и Мат седнаха на масата. След цял ден, прекаран на студения вятър, топлината беше особено приятна. Мат се обади:
— И тъй, днешният улов добър ли е или не?
Сара стана и наля още чай.
— Горе-долу. Като се вземе предвид, че времето беше лошо, уловът не е чак толкова малък. Имаше вълнение, а при това положение обикновено рибата не кълве.
Сложи на масата чиния със собственоръчно направен плодов кейк.
— Искаш ли да опиташ?
— Хм, не е за изхвърляне — измърмори Мат с пълна уста. — Може би трябваше да го използваме като стръв за сьомгата.
— Нямаше да имаме успех. С това можем да привлечем само някоя чайка — отпусна се на скамейката. — Най-добре е да си го оставим за десерт.
Мат си взе още едно парче.
— А как ти хареса десертът вчера?
— Какъв десерт?
Ухили се и изтръска няколко трохи от пуловера си.
— Да не би да си забравила?
— Десерт? Мислех, че това ще е основното ястие.
Той отмести чинията настрани.
— Ммм… не! Основното ястие тепърва предстои.
Сара се взираше в лицето му. Толкова беше съблазнителен! И си го знаеше!
— Мислех да ти представя менюто още вчера. Но ти заспа при предястието. Тази вечер не трябва да го пропускаш в никакъв случай. После ще има да съжаляваш.
Обгърна раменете й. Накара я да легне на скамейката. Устните му докоснаха лицето й.
— Мат, не съм планирала нещо такова за тази вечер. — Сара усещаше целувките му по страните и шията си.
— Но аз съм планирал — шепотът му ставаше все по-страстен.
Изхлузи пуловера й, без да обръща внимание на опитите й да се съпротивлява.
— Сега аз съм капитанът!
Голяма грешка.
— Няма да изпусна толкова лесно командването! — отвърна Сара и впи устни в неговите. Целуваше го дълго и страстно. Ръцете й галеха мускулестия му гръб. Заравяше пръсти в косата му и притискаше главата му към себе си.
Мат се надигна и я погледна в очите. Дишаше тежко, а очите му блестяха от възбуда.
— Когато съм с тебе, май ще трябва да се примирявам с ролята си на помощник — установи той. След това бавно съблече блузата й. Пръстите му плъзнаха нежно по гладката кожа на гърдите й. Под нея се усещаше биенето на сърцето. Сара се надигна, издърпа пуловера му и устните й докоснаха голите му рамене, затвори очи и отметна глава назад.