Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
Хари не отговори; той мразеше да бъде обект на непрекъснатите предсказания за гибел на професор Трелони.
— Боя се, — продължи тя, — че крантата… съжалявам, кентавърът… не разбира нищо от гледане на карти. Попитах го — като гадател гадателя — дали не е усетил също далечните вибрации на приближаваща катастрофа? Но той сякаш ме намери почти смешна. Да, смешна!
Гласът й се извиси истерично и Хари долови силен дъх на шери, макар бутилките да бяха останали зад тях.
— Сигурно конят е чул хората да казват, че не съм наследила дарбата на своята прапрабаба. Тези слухове се разпространяват от години от завистниците. Знаеш ли, какво казвам аз на такива хора, Хари? Би ли ми позволил Дъмбълдор да преподавам в това знаменито училище, би ли ми гласувал такова голямо доверие през всичките тези години, ако не се бях доказала пред него?
Хари промърмори нещо неясно.
— Добре си спомням първото си интервю с Дъмбълдор. — продължи професор Трелони с гърлен глас. — Той беше дълбоко впечатлен, разбира се, дълбоко впечатлен… Бях в „Свинската глава“, което между другото не препоръчвам — дървеници, мило момче… но средствата не достигаха. Дъмбълдор беше така любезен да ме посети в стаята ми в страноприемницата. Той ме разпитваше… трябва да призная, че в началото си помислих, че изглежда зле настроен към пророкуването… спомням си, че започнах да се чувствам малко особено, не бях яла много през деня… но после…
И сега Хари я слушаше внимателно за пръв път, защото знаеше, какво се бе случило после: професор Трелони бе направила пророчеството, променило целия му живот, пророчеството за него и Волдемор.
— …но тогава бяхме грубо прекъснати от Сивиръс Снейп!
— Какво?
— Да, пред вратата настъпи суматоха и тя се отвори, и там стоеше оня толкова недодялан барман със Снейп, който дрънкаше глупости, че уж бил объркал пътя по стълбите, обаче се боя, че аз самата всъщност си помислих, че са го заловили да подслушва интервюто ми с Дъмбълдор — нали разбираш, по това време самият той си търсеше работа и несъмнено се е надявал да получи ценни сведения! Е, виждаш ли, след това Дъмбълдор изглеждаше много по-склонен да ми даде работата и не мога да не си мисля, Хари, че това беше така, защото той оцени очевидната противоположност между собствените ми скромни обноски и тих талант, сравнени с отракания, натрапващ се млад човек, готов да подслушва по ключалките… Хари, миличък?
Тя погледна назад през рамо, току-що усетила, че Хари вече не е с нея; той беше спрял да върви и сега те бяха на три метра един от друг.
— Хари? — повтори тя несигурно.
Навярно лицето му бе побеляло, за да я накара да изглежда така загрижена и изплашена. Хари стоеше неподвижен и вълни на шок се блъскаха в него, вълна след вълна, изличавайки всичко освен сведенията, които бяха крили толкова дълго от него…
Снейп е бил тоя, който е подслушал пророчеството. Снейп е бил тоя, който е занесъл вестта за пророчеството на Волдемор. Снейп и Питър Петигрю заедно са пратили Волдемор да преследва Лили, Джеймс и сина им…
В този момент нищо друго нямаше значение за Хари.
— Хари? — каза отново професор Трелони. — Хари… нали щяхме да вървим заедно при директора?
— Стойте тук. — промълви Хари през вцепенените си устни.
— Но, миличък… аз щях да му разказвам, как са ме нападнали в Стаята…
— Стойте тук! — гневно повтори Хари.
Тя го погледна разтревожена, когато изтича край нея и зави по коридора на Дъмбълдор, където самотният водоливник стоеше на пост. Хари изкрещя паролата на водоливника и хукна нагоре по спиралната стълба, прескачайки по три стъпала наведнъж. Той не почука, а заблъска по вратата на Дъмбълдор и спокойният глас каза „Влез“, след като Хари вече бе нахлул в стаята.
Фениксът Фоукс го погледна бързешком с черните си очи, блестящи с отразено злато от залеза зад прозореца. Дъмбълдор стоеше до прозореца с дълго черно пътническо наметало в ръце и гледаше навън.
— Е, Хари, обещах ти, че можеш да дойдеш с мен.
За миг-два Хари не разбра; разговорът с Трелони бе изместил всичко останало от ума му и мозъкът му сякаш съобразяваше много бавно.
— Да дойда… с Вас?
— Само ако желаеш, разбира се.
— Ако…
И тогава Хари си спомни, защо толкова бързаше да дойде в кабинета на Дъмбълдор.
— Намерил сте? Намерил сте хоркрукс?
— Вярвам, че е така.
Гневът и негодуванието се бореха с шока и вълнението: за няколко мига Хари не можеше да продума.
— Естествено е да се боиш. — каза Дъмбълдор.
— Не ме е страх! — каза веднага Хари и това беше самата истина; страхът беше чувство, което той изобщо не усещаше. — Кой хоркрукс е това? Къде е?