Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Г-жо професор…
Хари бързо се приближи и помогна на професор Трелони да стане. Няколко от лъскавите и огърлици се бяха оплели в очилата й. Тя шумно хлъцна, оправи косата си и се надигна, държейки се за протегнатата ръка на Хари.
— Какво е станало, г-жо професор?
— По-добре не питай! — каза пискливо тя. — Разхождам се аз наоколо, размишлявайки над някои тъмни предзнаменования, които бях успяла да съзра…
Но Хари не внимаваше много. Той току-що беше забелязал, къде се намираха: отдясно бе гобленът с танцуващите тролове, а отляво — онази гладка, непроницаема повърхност на каменната стена, прикриваща…
— Г-жо професор, в Нужната стая ли се опитвахте да влезете?
— …прокоби, с които съм била удостоена… какво?
Тя внезапно доби несигурен вид.
— Нужната стая. — повтори Хари. — Опитвахте се да влезете в нея ли?
— Аз… хм… не знаех, че учениците знаят за…
— Не всички знаят. — каза Хари. — Но какво се случи? Вие извикахте… сякаш ви боли…
— Ами… аз… — каза професор Трелони, увивайки се в шаловете, сякаш за да се защити и гледайки го с неимоверно уголемените си очи. — Аз исках да… ах… да оставя някои… ъъ… лични вещи в Стаята… — и тя промърмори нещо за „противни обвинения“.
— Така. — каза Хари, поглеждайки бутилките от шери. — Но не успяхте да влезете и да ги скриете?
Това му се видя много странно; в края на краищата Стаята се бе отворила пред него, когато искаше да скрие учебника на Нечистокръвния принц.
— О, влязох без затруднения — каза професор Трелони, взирайки се в стената. — Там обаче вече имаше някой.
— Някой беше вътре? Кой? — настоя Хари. — Кой беше там?
— Нямам представа — каза професор Трелони, малко объркана от настойчивостта в гласа на Хари. — Пристъпих в стаята и чух глас, което никога преди не ми се беше случвало през всичките ми години на криене… искам да кажа, на ползване на стаята.
— Глас? Какво казваше?
— Не зная дали казваше нещо. — рече професор Трелони. — Той… викаше от радост.
— Викаше от радост?
— Ликуваше. — кимна тя.
Хари се вгледа в нея.
— Мъжки ли беше, или женски?
— Бих се осмелила да предположа, че беше мъжки. — каза професор Трелони.
— И изглеждаше щастлив?
— Много щастлив. — каза презрително професор Трелони.
— Сякаш тържествуваше?
— Съвсем определено.
— И после…?
— И после аз извиках: „Кой е тук?“
— Нима не можехте да разберете кой е, без да питате? — запита Хари, леко разочарован.
— Вътрешното ми око, — каза с достойнство професор Трелони, оправяйки шаловете си и множеството си блестящи огърлици, — бе съсредоточено върху неща далеч извън досадните сфери на викащите от радост гласове.
— Ясно. — каза бързо Хари, който вече беше чувал доста често за Вътрешното око на професор Трелони. — И каза ли гласът кой е?
— Не, не каза. — отвърна тя. — Всичко стана абсолютно тъмно и следващото, което усетих беше, че ме изхвърлят с главата напред от Стаята!
— И Вие не видяхте, че това ще се случи? — не се сдържа Хари.
— Не, не видях, както казах, беше абсолютно… — тя спря и се взря подозрително в него.
— Мисля, че би било добре да съобщите на професор Дъмбълдор. — каза Хари. — Той трябва да знае, че Малфой е ликувал — искам да кажа, този, който Ви е изхвърлил от стаята.
За негова изненада, професор Трелони се изправи надменно при това предложение.
— Директорът намекна, че би предпочел да го посещавам по-рядко. — каза тя студено. — Не съм човек, който би натрапвал компанията си на тези, които не я ценят. Щом Дъмбълдор предпочита да пренебрегне предупрежденията, които картите показват…
Внезапно костеливата и ръка стиска китката на Хари.
— Отново и отново, както и да ги редя…
И тя извади драматично една карта изпод шаловете си.
— …поразената от мълния кула. — прошепна тя. — Гибел. Бедствие. През цялото време приближава…
— Ясно. — каза пак Хари. — Ами… аз все пак мисля, че трябва да кажете на Дъмбълдор за този глас и как всичко е станало тъмно и са Ви изхвърлили от стаята…
— Така ли мислиш? — професор Трелони сякаш за момент обмисляше въпроса, но Хари знаеше, че й харесва идеята да разкаже малкото си приключение.
— Аз тъкмо отивам при него. — каза Хари. — Имам среща с него. Можем да идем заедно.
— О, в такъв случай, добре. — каза с усмивка професор Трелони. Тя се наведе, взе бутилките от шери и ги тръсна безцеремонно в една голяма синьо-бяла ваза, стояща в близката ниша.
— Липсваш ми на уроците, Хари. — каза тя с чувство, когато тръгнаха заедно. — Никога не си бил особено прозорлив… но пък си чудесен обект…