Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
Хари взе смачкания къс хартия и се взря в движещата се фотография, пожълтяла от годините; Рон също се наведе да погледне. Снимката показваше мършаво момиче на около петнайсет години. Не беше хубава; изглеждаше едновременно сърдита и враждебна с гъстите си вежди и издълженото си, бледо лице. Под фотографията пишеше: „Ейлийн Принц, капитан на отбора на «Хогуортс» по наплюващи топчета“.
— Е, и? — попита Хари, преглеждайки късото известие, към което принадлежеше снимката; беше доста скучна история за междуучилищни състезания.
— Тя се е казвала Ейлийн Принц. Принц, Хари.
Те се спогледаха и Хари разбра, какво се опитва да му каже Хърмаяни. Той избухна в смях.
— Няма начин.
— Какво?
— Ти мислиш, че тя е била Нечистокръвният…? О, я стига.
— Е, защо не? Хари, в света на магьосниците няма истински принцове! Това или е прякор, или измислена титла, която някой си е присвоил, или би могло да е нечие истинско име, нали? Не, слушай! Ако, да кажем, баща й е бил магьосник с фамилията Принц, а майка и мъгълка, това би я направило Нечистокръвната Принц!
— Да, Хърмаяни, много остроумно…
— Но би могло! Може да се е гордеела, че е наполовина Принц!
— Случай, Хърмаяни, аз зная, че не е момиче. Просто зная.
— Истината е, че ти не мислиш, че едно момиче може да е достатъчно умно! — каза гневно Хърмаяни.
— Как може да съм висял покрай теб пет години и да не мисля, че момичетата са умни? — каза Хари, жегнат от това. — Личи от начина, по който пише. Просто знам, че Принцът е бил момче, казвам ти. Това момиче няма нищо общо с това. Впрочем, къде го намери?
— В библиотеката. — отговори Хърмаяни, както можеше да се очаква. — Там има цяла сбирка от стари броеве на „Пророчески вести“. Е, ако мога, ще науча още нещо за Ейлийн Принц.
— Приятно прекарване! — каза раздразнително Хари.
— Ще го направя. — каза Хърмаяни. — А първото място, където ще погледна, — изстреля тя, когато стигна до отвора с портрета, — са списъците със стари награди по отвари!
Хари се намръщи подире й, а после продължи да съзерцава притъмняващото небе.
— Тя просто никога няма да се примири с това, че я надминаваш по отвари. — каза Рон, поглеждайки в учебника си „Хиляда магически билки и плесени“.
— Ти не мислиш, че съм луд, като си искам учебника обратно, нали?
— Разбира се, че не. — каза твърдо Рон. — Той, Принцът, е бил гений. Във всеки случай… без намека му за безоара… — той многозначително прекара пръст по гърлото си, — аз нямаше да съм тук, за да го обсъждам, нали? Искам да кажа, не мисля, че заклинанието, което ти направи на Малфой, беше чудесно…
— Нито пък аз. — каза бързо Хари.
— Но той се оправи напълно, нали? Изправи се на крака за нула време.
— Да. — каза Хари; това беше съвършено вярно, макар че съвестта му малко го глождеше въпреки всичко. — Благодарение на Снейп…
— И тази събота ли имаш задържане със Снейп? — продължи Рон.
— Да, и следващата събота, и съботата след нея. — въздъхна Хари. — А сега той намеква, че ако не свърша с всички кутии до края на срока, ще продължим догодина.
Той намираше тези задържания особено тягостни, тъй като съкращаваха и без друго ограниченото време, което можеше да прекарва с Джини. Всъщност напоследък той често се чудеше, дали Снейп не знае това, защото той задържаше Хари всеки път до все по-късно, като правеше явни подмятания, как Хари пропуска хубавото време и различните възможности, които то предлага.
Хари се отърси от тези горчиви размисли от появата на Джими Пийкс, който му подаде руло пергамент.
— Благодаря, Джими… хей, това е от Дъмбълдор! — каза развълнуван Хари, развивайки пергамента и прочитайки го. — Иска да ида в кабинета му колкото може по-бързо!
Те се спогледаха.
— По дяволите… — прошепна Рон. — Не мислиш ли… да не би да е намерил…?
— Най-добре да ида и да разбера, нали? — каза Хари, скачайки на крака.
Той напусна общата стая и седмия етаж колкото можа по-бързо, без да срещне никого освен Пийвс, който връхлетя отсреща, замеряйки Хари с тебешири по обичайния си начин и се разкикоти силно, когато успя да се изплъзне от защитното заклинание на Хари. След като Пийвс изчезна, в коридорите настана тишина; повечето хора вече се бяха прибрали по общите стаи, защото оставаха само петнайсет минути до вечерния час.
И тогава Хари чу писък и трясък. Той замръзна и се ослуша.
— Как… смееш… ти… аааааа!
Шумът идваше от близкия коридор; Хари хукна натам, приготвил пръчката си, профуча край един ъгъл и видя професор Трелони простряна на пода. Главата й бе покрита с един от многобройните й шалове, а няколко бутилки от шери се търкаляха край нея, едната от които счупена.