Хари Потър и Нечистокръвния принц

— Човек би помислил, че хората биха имали по-добри поводи за клюки. — каза Джини, седнала облегната на краката на Хари в общата стая, четейки „Пророчески вести“. — Три нападения на диментори за една седмица, а Ромилда Вейн седнала да ме пита вярно ли е, че имаш татуиран на гърдите хипогриф.

Рон и Хърмаяни избухнаха заедно в смях. Хари не им обърна внимание.

— Какво й каза?

— Казах й, че е унгарски шипоносец. — отвърна Джини, отгръщайки лениво страницата. — Много по-мъжкарско.

— Благодаря. — ухили се Хари. — А какво й каза, че има Рон?

— Пигмейско пухче, но не й казах къде.

Рон се намръщи, когато Хърмаяни се запревива от смях.

— Внимавайте. — каза той, сочейки предупредително към Хари и Джини. — Това, че съм ви дал разрешението си не значи, че не мога да го отменя.

— Твоето разрешение! — присмя му се Джини. — Че откога ти ми даваш разрешение да правя нещо? Във всеки случай ти сам каза, че би било по-добре да е Хари, отколкото Майкъл или Дийн.

— Да, казах. — рече неохотно Рон. — И само докато не почнете да се натискате един друг на публични места…

— Мръсен лицемер такъв! А какво да кажем за теб и Лавендър, дето се мачкахте навсякъде подобно на двойка змиорки? — настоя Джини.

След началото на юни обаче нямаше поводи да се подлага на изпитание търпението на Рон, тъй като времето, което Хари и Джини прекарваха заедно, намаляваше прогресивно. Изпитите СОВА на Джини приближаваха и тя беше принудена да преговаря с часове през нощта. Един такъв следобяд, когато Джини се беше оттеглила в библиотеката, а Хари седеше до прозореца в общата стая, уж завършвайки домашното си по билкология, а всъщност припомняйки се особено щастливия час, който бяха прекарали с Джини край езерото след обяда, Хърмаяни седна на стола между него и Рон с неприятно решителен израз.

— Искам да поговорим, Хари.

— За какво? — попита подозрително Хари. Предния ден Хърмаяни го беше нахокала, че отвличал Джини, когато тя трябвало да се готви сериозно за изпитите.

— За така наречения Нечистокръвен принц.

— О, не пак. — простена той. — Защо не го зарежеш, моля?

Той не бе посмял да се върне в Нужната стая, за да си вземе учебника и резултатите му по отвари съответно пострадаха (макар Слъгхорн, който одобряваше Джини, да твърдеше на шега, че това било, защото Хари бил болен от любов). Но Хари беше сигурен, че Снейп още не е изоставил надеждата да пипне учебника на Принца, и затова бе решил да го остави там, където е, докато Снейп е нащрек.

— Няма да го зарежа, — каза решително Хърмаяни, — докато не ме изслушаш. Опитвах се да открия нещо по въпроса, кой би могъл да направи свое хоби изобретяването на Черни заклинания…

— Той не го е правил свое хоби…

— Той, той — откъде знаеш, че е „той“?

— Вече обсъждахме това. — каза сърдито Хари. — Принц, Хърмаяни, принц!

— Правилно! — каза Хърмаяни и на бузите и пламнаха червени петна, когато извади от джоба си едно много старо парче вестник и го тръсна на масата пред Хари. — Виж това! Виж снимката!