Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
Хари и Рон се вторачиха. Хърмаяни и Джини, които винаги се бяха разбирали добре, сега седяха със скръстени ръце и гледаха в различни посоки. Рон нервно изгледа Хари, грабна безразборно една книга и се скри зад нея. Хари обаче, въпреки че знаеше че си го заслужава, изведнъж се почувства щастлив, въпреки че, никой повече не проговори до края на вечерта.
Оживлението му обаче беше за кратко. Трябваше да изтърпи подигравките на Слидеринци на следващия ден, да не споменаваме гневът на съучениците от Грифиндор, които бяха изключително нещастни, че капитанът им си е заслужил наказание за последният мач от сезона. До събота сутринта, Хари си мислеше, че каквото и да беше казал на Хърмаяни, с удоволствие би разменил всичкия Феликс Фелисис на света, за възможността да излезе на куидичното игрище заедно с Рон, Джини и останалите от отбора. Беше почти непоносимо да обърне гръб на множеството ученици, отправили се към игрището. Всички те носеха плакати и шапки, и размахваха банери и шалове. Той се обърна и се спусна по стълбите към тъмниците, докато шумът от далечната тълпа съвсем заглъхна. Хари знаеше, че няма да може да чуе и дума от коментара или аплодисменти или стенания.
— Ах, Потър. — каза Снейп, когато Хари почука и влезе в неприятно познатия кабинет, който Снейп, въпреки че преподаваше няколко етажа по-горе, не беше напуснал. Той беше слабо осветен, както винаги, и познатите мъртви обекти бяха наредени в разноцветни отвари по стените. На една маса, на която Хари явно трябваше да седне, бяха струпани много злокобно изглеждащи, прашясали кутии. Над тях висеше аурата на тежка, скучна и безсмислена работа.
— Господин Филч търсеше някой, който да разчисти тези стари досиета. — меко каза Снейп. — Това са досиетата на предишни нарушители на реда в Хогуортс и техните наказания. Там, където мастилото е избледняло, или хартията е проядена от мишки, искам да препишеш наново простъпките и съответните наказания. Ще ги подредиш по азбучен ред и ще ги върнеш на съответните места в кутиите. Няма да използваш магия.
— Добре, Професоре. — каза Хари с цялото презрение, което успя да вложи в гласа си.
— Мисля, че можеш да започнеш, — каза Снейп със зла усмивка, — с кутии от хиляда и дванадесет, до хиляда петдесет и шест. Ще откриеш някои познати имена, които ще направят задачата, по-интересна. Ето виж…
Той извади една карта от една от най-горните кутии и прочете:
— „Джеймс Потър и Сириус Блек. Засечени да използват нелегално заклинание срещу Бъртрам Обри. Главата на Обри е два пъти по-голяма от нормалният размер. Двойно задържане“. — Снейп се подсмихна. — Трябва да ти е голяма утеха това, че въпреки че тях вече ги няма, остава архив на най-големите им постижения.
Хари усети познатото жегване в дъното на стомаха. Прехапа си езика, за да не отговори, седна пред кутиите и придърпа една от тях към себе си.
Това беше, както и мислеше Хари, безсмислена, неприятна, отегчителна задача, гарнирана (както явно Снейп беше очаквал) с чести спазми в стомаха, при появата на имената на баща му или Сириус. Те обикновено фигурираха заедно при описанието на различни нарушения и от време на време бяха придружени от имената на Ремус Лупин и Питър Петигрю. И докато преписваше различните им нарушения и наказания, Хари се чудеше какво става вън, където мача точно беше започнал… Джини беше пазач срещу Чо…
Хари поглеждаше отново и отново към часовника на стената. Може би Снейп го беше омагьосал да върви по-бавно? Нямаше как да е изкарал тук само половин час… един час… час и половина…
Стомахът на Хари се разбунтува, когато часовникът стигна до 12:30. Снейп, който не беше проговорил от момента, в който Хари се зае със задачата си, вдигна поглед към един и десет.
— За днес достатъчно. — студено каза той. — Отбележи си мястото, до което си стигнал. Ще продължиш в десет часа, следващата събота.
— Да, сър.
Хари разбъркано натъпка картите обратно в кутията и бързо излезе, преди Снейп да размисли. Затича се по каменните стъпала, като се ослушваше за звуци откъм игрището, но всичко беше тихо… Значи беше свършило…
Той се помая пред пълната Голяма зала. После се затича по стълбището. Независимо дали печелеха или губеха, отборът на Грифиндор празнуваше или скърбеше в собствената си обща стая.
— Quid agis. — колебливо каза той на Дебелата Дама, като се чудеше какво ли ще завари вътре.
Изражението й беше неразгадаемо, когато каза:
— Ще видиш.
И се отвори.
Взрив от ликуване се надигна иззад нея. Хари зяпна, когато учениците започнаха да викат при вида му. Няколко ръце се протегнаха и го издърпаха в стаята.