Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Да. — отговори Хари, който все още дишаше тежко.
— И си съвсем сигурен, нали, Потър?
— Да. — каза Хари малко по-убедително.
— Това е копието, което си поръчал от „Флориш и Блотс“?
— Да. — твърдо отговори Хари.
— И защо тогава, — попита Снейп, — на предната корица е написано Рончо Уазлиб?
Сърцето на Хари пропусна един удар.
— Това ми е прякор. — отговори той.
— Прякорът ти. — повтори Снейп.
— Ами да… така ме наричат приятелите ми. — каза Хари.
— Знам какво е прякор. — каза Снейп. Студените, черни очи отново се впиха в Хари. Той се опита да не отговори на погледа.
Затвори ума си… затвори ума си… но той така и не се беше научил как да прави това…
— Знаеш ли какво си мисля, Потър? — много тихо попита Снейп. — Мисля, че си лъжец и измамник, и заслужаваш наказание с мен всяка събота до края на срока. Какво ще кажеш, Потър?
— Аз… аз не съм съгласен, сър. — отговори Хари, като все още не поглеждаше Снейп в очите.
— Е, ще видим какво ще се чувстваш след наказанието. — каза Снейп. — Събота сутрин, десет сутринта, Потър. В моят кабинет.
— Но, сър… — каза Хари и го погледна отчаяно. — Куидичът… последният мач за…
— Десет часа. — прошепна Снеъп, с усмивка, която разкри пожълтелите му зъби. — Горките Грифиндорци… четвърто място тази година, боя се…
И той излезе от тоалетната без дума повече. Хари остана да се взира в напуканото огледало. Сигурен беше, че се чувства по-зле отколкото Рон се бе чувствал през целият си живот.
— Няма да кажа „Казах ти“. — каза Хърмаяни час по-късно в общата стая.
— Хърмаяни, престани. — ядосано каза Рон.
Хари така и не отиде да вечеря. Нямаше никакъв апетит. Разказа на Рон, Хърмаяни и Джини какво се беше случило. Не че имаше нужда от това. Новината светкавично се беше разпространила. Явно Стенещата Миртъл се беше нагърбила да обиколи всяка тоалетна в замъка, за да разпространи историята. Малфой вече беше посетен в болничното крило от Панси Паркинсън. Тя не си губи времето и започна да клевети Хари наляво и надясно, а Снейп беше казал на персонала точно какво се беше случило. Хари беше извикан от общата стая, за да прекара петнадесет много неприятни минути с Професор Макгонагол, която му каза, че е късметлия, че не са го изключили, и че с цялото си сърце подкрепя наказанието, наложено му от Снейп.
— Казах ти, че има нещо нередно с този Принц. — каза Хърмаяни, която явно не можеше да се спре. — И бях права, нали?
— Не, не мисля, че си права. — инатливо каза Хари.
Беше му достатъчно зле и без Хърмаяни да му чете конско. Израженията на лицата на отбора на Грифиндор, когато им каза, че няма да може да играе в събота, бяха най-лошото му наказание. Той чувстваше очите на Джини върху себе си, но не я погледна. Не искаше да види гняв или разочарование в тях. Той й каза само, че тя ще бъде търсач в събота и че на нейно място като пазач ще се върне Дийн. Може би, ако спечелеха, Джини и Дийн отново щяха да се съберат в еуфорията от победата… Тази мисъл премина през Хари като заледен нож…
— Хари, — каза Хърмаяни — как може още да държиш на тази книга, когато това заклинание…
— Ще спреш ли да ми опяваш за тази книга! — сопна се Хари. — Принцът само е преписал заклинанието! Не е като да е карал някого да го използва! От всичко което знаем, той е отбелязал нещо, което е било използвано срещу него.
— Е, не мога да повярвам. — каза Хърмаяни. — Ти всъщност защитаваш…
— Не защитавам това, което направих! — бързо каза Хари. — Иска ми се да не го бях правил и не защото получих дузина задържания. Знаеш, че не бих използвал такова заклинание, дори и върху Малфой, но недей да обвиняваш Принца. Той не е написал „Използвай това, супер е!“, той само си е водил бележки, не са били за някой друг…
— И ми казваш, — попита Хърмаяни, — че ще се върнеш и…
— И ще взема книгата? Да, ще го направя. — твърдо каза Хари. — Слушай, без Принца, никога нямаше да спечеля Феликс Фелисис. Нямаше да знам как да спася Рон от отровата, нямаше да…
— …спечелиш репутация на майстор на отварите, която не заслужаваш — злобно го изгледа Хърмаяни.
— Хърмаяни, остави го на мира! — каза Джини и Хари беше толкова изумен и толкова благодарен, че я погледна. — Както чух, Малфой се е опитвал да му приложи Непростимо проклятие, трябва да се радваш, че Хари е имал нещо толкова добро в отговор.
— Естествено, че се радвам, че Хари не е прокълнат! — каза Хърмаяни, явно оскърбена. — Но не можеш да кажеш, че Сектумсемпра е добро проклятие, Джини, виж докъде го докара! И погледни какво направи с шансовете ви за мача…
— О, я не се преструвай, че куидичът те интересува. — сопна й се Джини. — Излагаш се!