Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
Гари целуна майка си по челото, Ортанс махна на Жозефин и двамата побързаха да излязат.
- Не ми харесва, че Гари кара скутер, не ми харесва... Не ми харесва и това, че Ортанс се върти около него. През лятото, когато бяхме в Шотландия, той я беше забравил. Не ми се ще тя отново да го обсеби...
- Не мога да изляза на глава с Ортанс, предадох се. Какво да сторя, скоро става на шестнайсет, първа е по успех в класа, учителите я хвалят. За какво да я упрекна... Така или иначе, нямам сили да й се противопоставям. Става все по-независима. Странно ми е, като се замисля - само преди две години беше малко момиченце...
- Ортанс никога не е била малко момиченце, Жо. Съжалявам, не искам да те обиждам, но дъщеря ти винаги си е била хиена.
- Дай да говорим за друго, иначе ще се изпокараме. Ти изобщо не я харесваш.
- Напротив, харесвах я. Но оттогава мина доста време. Не одобрявам как се държи с хората. Манипулира едни, експлоатира други, тя чисто и просто няма сърце.
- Ама и ти си една, щом стане дума за сина ти...
- Предавам се! Край. Идваш ли с мен да доставим сладките?
С пардесю от туид и жълт шал тип шотландско каре, Марсел Гробз седеше на пейката под глицинията в двора и унило съзерцаваше възлестите сухи клони, по които блестяха дъждовните капки. Жозиан си беше отишла. Станаха вече петнайсет дни, откакто изчезна. Наведе се, грабна пътната си чанта и чаткайки с тънките токчета на островърхите обувки, хлопна вратата. Чаткането продължи да отеква по паважа на двора, после заглъхна - Жозиан бе излязла навън. Не бе имал сили да се втурне подире й. Смазан от мъка, проследи докрай чаткането на токчетата, после седна на стола пред бюрото й. Оттогава, щом поседнеше, когато изникнеше свободен момент, в ушите му звучеше решителното и непоколебимо чаткане на токчетата на Жозиан. Сърцето му се късаше.
Едно листо плавно се завъртя и падна пред краката му. Той се наведе, взе го и го смачка. Без Жозиан нямаше желание да се бори. А толкова се нуждаеше от всичките си сили точно сега. Водеше най-трудно-то сражение в кариерата си. Заради нея, заради тях, заради бебето, за което непрекъснато си говореха и което не искаше да се появи.
Жинет го зърна през прозореца на халето, слезе от електрокара и отиде при него. Избърса ръце в гащеризона си, тупна го приятелски по гърба и седна на пейката.
- Нещо не си на кеф, старче?
- Не, без нея нямам сили за нищо...
- Не трябваше да я пускаш да си тръгва. Отлагаш, вечно отлагаш, Марсел! Разбирам я... не й останаха сили да чака повече, горкото момиче!
- Защо си мислиш, че на мен ми е приятно да я карам да чака?
- Само от теб зависи нещата да се оправят. Откога приказваш, а нищо не си предприел! Нормално е тя да смята, че криещ нещо. Просто ще поискаш развод и всичко ще си дойде на мястото.
- Точно сега не искам развод, подготвям огромна сделка! Не казвай на никого, Жинет, обещай ми! Дори на Рьоне...
- Обещавам. Познаваш ме, гроб съм!
- На път съм да купя най-голямата азиатска фирма производител на мебели и стоки за дома. Огромна работа, страхотна! Ипотекирал съм всичките си имоти, гол съм като пушка и не мога да си позволя лукса да се разделя с Анриет. Тя начаса ще си поиска дължимото -половината от състоянието ми! Стана година и половина, откакто работя по сделката. Никой не подозира. Движа всичко в най-дълбока тайна. Работата много се провлачи, наел съм цяла сюрия адвокати, какво ли не правя, за да ускоря нещата, но става. Защо, мислиш, изкарах цял месец в Китай? За да си правя кефа?
- А защо не си й казал?
Марсел направи гримаса и се сгуши в палтото си.
- Откакто стана онова с Шавал, не й вярвам както преди. Не че я обичам по-малко, не, но й нямам доверие. Стар съм, тя е млада, може да предпочете прегръдките на Шавал. Стар инстинкт ми е, свикнал съм да очаквам най-лошото, да предвиждам предателствата. Така че предпочитам да ме смята за страхливец...
- Е, това със сигурност, тя си мисли, че се напикаваш от страх и никога няма да напуснеш госпожата с шапката!
- След като подпишем, ще съм свободен да правя каквото поискам. Наредил съм работата така, че тя да няма пръст в новата фирма, никакво участие в стокооборота, нито в управлението, ще й отпусна хубава пожизнена рента, ще й оставя апартамента, нищо няма да й липсва, уверявам те...
- Знам, Марсел. Ти си готин пич...
- Но ако я няма Жозиан, каква полза от всичко това? Никаква...
Той вдигна друго сухо листо, повъртя го и го пусна на земята.
- Толкова исках дете. Толкова чаках възможността да заживея с нея! Тя беше моят двигател. Да работим двамата кротко, спокойно и малкия да ни се пречка из краката. Цял живот мечтая да имам дете и сега, когато смятах, че вървя към целта си...