Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
Небрежността й беше изтълкувана като арогантност. „Само дето не ме е описала като нафукана буржоазка!“ - избухна Ирис. Пак прочете статията. Все едни и същи въпроси: по какво са се различавали отношенията между мъжете и жените от XII век от тези в наши дни? От какво са страдали жените по онова време? Наистина ли жените от XXI век са по-щастливи от жените от XII век? Какво се е променило? Модерният живот и равенството не пречат ли в крайна сметка на страстта? „Жените нямат по-голяма емоционална сигурност, отколкото в миналото - бе отговорила Ирис, - те просто се справят по-добре, това е истината. Единствената възможна безопасност е да се изолират от мъжете, да не изпитват нужда от тях, но това би било равносилно на една малка смърт - поне в моя случай.“ Не е никак лошо казано. И не е аро-гантно. „Идеалният мъж не съществува. Идеалният мъж е този, когото обичаме. Той може да е на осемнайсет или на деветдесет години, няма правила. Достатъчно е да го обичаме! Не познавам идеален мъж, познавам мъже, които обичам, и мъже, които не обичам.“ - „Бихте ли могли да обичате осемнайсетгодишен младеж?“ -„Защо не? Когато обичаш, не пресмяташ.“ - „На колко сте години?“ - „На толкова, колкото ми дава любимият мъж.“
Почувства как очите й от яд се насълзяват. Взе друго списание, потърси страницата, на която се говореше за нея. Не можеше да прелисти вестник, без да попадне на собствения си образ. Гледаше се понякога с приятно чувство, понякога с недоволство. Прекалено силен руж, лошо осветление, о, колко съм сладка на тази снимка! Най обичаше да позира на професионални фотографи. Правеше физиономии, избухваше в смях, нахлупваше си шапка с голяма периферия, докосваше си носа с показалец - ръката й облечена в ръкавица. .. Никога не се уморяваше.
Страница 121. Статия от стар и кисел литературен критик интелектуалец. Беше известен с язвителните си забележки и безапелационните си присъди. Ирис започна смутено да чете, но скоро се успокои. Той бе харесал книгата: „Знание и талант. Подробности, които грабват вниманието, пориви, които въодушевяват. Език, който не залита по загадъчното, а умее да бъде ясен, без да стига до пълна прозрачност...“ Не е ли хубаво: „... ясен, без да стига до пълна прозрачност“! Ирис покри крака си с края на шала, стана й студено, и звънна на Кармен - беше ожадняла. Чудесно си спомняше автора. Запозна се с него на една вечеря, на която бяха двамата с Филип, докато Жозефин се бе посветила на писането. Тя го слушаше смирено, по някое време спомена Шамфор. Той беше специалист по Шамфор. „Ако човек не е мизантроп на четирийсет години, значи никога не е обичал хората.“ В погледа му проблесна искрица на признателност и тя млъкна.
В следващия роман Жозефин трябваше да развие нещо по-труд-но, не толкова елементарно. Сюжетната линия с поредицата съпрузи, които героинята наследяваше и които я правеха все по-богата, не звучеше зле, но изглеждаше по-скоро като сапунка. „Всъщност не говори добре за мен. Нищо чудно, че ме смятат за глупачка! Следващият трябва да е по-усложнен, по-провокативен, за по-от-брана публика, но написан със същия ясен език.“
Ритна купчината списания и реши да не им обръща внимание. „Оттук нататък ще трябва да заговорят с мен като с истински писател. Да престанат с дебилните въпроси! Какво бих могла да знам за отношенията между мъжете и жените! Омъжена съм от петнайсет години, вярна съм до оскучаване, а единственият мъж, за когото копнея, живее някъде в Лондон, Ню Йорк, Будапеща, южна Франция и северно Мали. Развява си байрака където му скимне, не е обвързан нито със страна, нито с жена, прекратява снимките на филма заради смъртни заплахи, после весел и безгрижен се връща при актьорите, които го обожават и приемат всичките му прищевки! Ходи все с едни и същи захабени дънки и плетена вълнена шапка. Гениален циганин. Това трябваше да отговоря на онази тъпачка! Габор Минар. Красивият, прочутият Габор Минар ми беше любовник и още го обичам. Да останеш верен на старата си любов понякога може да се превърне в тайната на цял един живот. Ей това трябваше да й отговоря и щях да съм на първа страница!“
Габор...
Щеше отново да го види.
Филип й бе предложил да я заведе в Ню Йорк за филмовия фестивал. Габор щеше да присъства. Беше почетен гост на фестивала. Ирис се сви под шала и се запита: „За неговата любов ли ми е мъчно, или за славата, общуването с известни личности и лъскавия живот, които щях да имам, ако бях останала с него? Защото, когато се запознахме, той беше никой. Страстта ми се разпалваше с годините раздяла и нарастването на славата му. Дали не обичам Габор, защото е станал Габор Минар, големият, известният, све-товнопризнатият режисьор?“ Веднага прогони тази мисъл: бяха родени един за друг, бракът й с Филип беше грешка. „Ще го видя, ще го видя и тогава може би животът ми ще се промени. Какво са петнайсет години раздяла за такава любов? Той няма да се уплаши, ще ме открадне, без много да му мисли, ще ме прегърне и ще ме целува, както ме целуваше, когато учехме заедно в Колумбийския университет.“ Ирис се уви в шала и се загледа в безупречния си маникюр.