Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
Кармен я разсея от мислите й, когато й донесе чая.
- Александър се прибра от училище. Има много добър по математика.
- Ншцо не ми е казал! Знае ли, че съм тук?
- Да, казах му. Отговори, че имал много домашни за утре. Колко е трудолюбив само!
- Копира баща си...
Ирис посегна да вземе чашата димящ чай, която й подаде Кармен, и отново се излегна на дивана.
- Подражава му във всичко! А мен ме избягва. Нормално е на тази възраст. Всички са такива - бащата става за пример, пет пари не дават за майката, но после нещата се променят... Колко са предвидими мъжете, Кармен! - тя се прозя и с елегантен жест закри с ръка устата си.
Сутрин Жозиан се събуждаше към девет часа, звънеше да й донесат закуската в стаята, качваше се на кантара, отбелязваше теглото си, пръскаше се обилно с „Шанс“ на Шанел, отново си лягаше и слушаше хороскопа си по Радио Люксембург. Астрологът никога не грешеше - точно предвиждаше настроението й за деня. После Жозиан неизменно поръчваше френска закуска, но не смееше да яде яйца въпреки съветите на гинеколога, който препоръчваше белтъчини още от сутринта. „Тези мазни и пържени храни са за англичаните“ - казваше, запушила нос. Беше придобила навика да си говори сама, понеже си нямаше компания. Задоволяваше се с франзела, масло, мед и конфитюр. Отхапваше от коричката на хлебчето и я оставяше. „Ах, ако можеше да ме види майка! Щеше да ме накара с шамар да си изям всичко или щеше да прибере залъка в джоба си.“
Все по-често се сещаше за майка си.
След закуска си поръчваше пресата и докато преглеждаше вестниците, пускаше телевизора и гледаше предаването на Софи Даван. Поздравяваше я с „добър ден, Софи, как си днес?“, изпращаше й въздушна целувка и се облягаше удобно на възглавниците. Тая не е от бачкаторите! Гледаше я с възхищение, потънала в пухените възглавници, и повеждаше разговор на висок глас. „Имаш право, Софи, извий му врата на тоз мухльо!“ След като Софи й кажеше „довиждане“, ставаше, излизаше на терасата да се поразкърши. Вземаше си бърз душ, слизаше в ресторанта, където избираше най-скъпото. Искаше да опита всичко, което не познаваше. „Тука ще се образовам истински, ще забравя беднотията си“ - казваше си тя, хапвайки блини с чер хайвер.
Следобед излизаше да се разходи, облечена в палто от визон, което си купи на авеню „Джордж V“, където се мотаеше, разглеждайки витрините. Само каква физиономия направи продавачката, когато й подаде платинената си карта, заяви: „Искам това“ - и посочи с пръст желаната стока! Много се изкефи. Не спираше да превърта наум сцената. „Вие ли? - говореше отвратената физиономия, - вие ли ще облечете това изключително луксозно нещо?“ „Да, аз, душичката, сега ще си взема този шик!“ Палтото наистина топлеше. Кой каквото ще да каже, но богатите ги разбират тези работи. Шампиони са по удобствата. Другите нека зъзнат, те се увиват в кожи.
Та се фукаше с пшкозното палто по авеню „Джордж V“, притиснала меката яка към лицето си, поемаше след това по авеню „Мон-тен“, при всяко изкушение вадеше платинената карта. И всеки път ликуваше при вида на слисаните физиономии на продавачите. Гледката не й омръзваше. Това и това, сочеше с пръст и хоп!, вадеше фаталното оръжие. Една-единствена беше заявила, широко усмихната: „Ще останете много доволна от тази покупка, госпожо...“ Попита я за името и й подари хубав кашмирен шал. Сприятелиха се. След работа Розмари идваше и вечеряха заедно в ресторанта.
Хареса й да си има компания. Имаше моменти, в които се чувстваше самотна и сякаш я захлупваше черно покривало. Особено вечер. Но тя не беше изключение. В хотел „Жорж“ самотните богаташи с лопата да ги ринеш. Така наричаше хотел „Джордж V“, в който бе отседнала. Понякога Розмари оставаше да преспи при нея. Допряла глава до корема й, тя се опитваше да отгатне момченце ли ще е, или момиченце. Заедно търсеха имена. „Не се хаби толкова, ако е момче, ще го кръстя Марсел, ако е момиче, ще видя, като се роди.“